Васил Караконовски: Разлика между версии

 

Васил Караконовски е роден през [[1840]] г. в [[Ловеч]] в семейството на търговец. Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в [[Ловеч]]. Със съдействието на чичо си заминава за [[Белград]] където завършва [[гимназия]]. През [[1859]] г. заминава за [[Русия]] и с помоща на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в [[Московски университет|Московския университет]].

 

През [[1864]] г. по препоръка на [[Иван Аксаков]] и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в [[Цариград]]. Установява връзки с посланика [[граф Игнатиев]], печели доверието на дипломатическите среди и благосклоноста на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар на руското консулство в [[Солун]]. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна Българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домощен арест.

 

През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е на служба в Канцеларията на княз Владимир Черказки за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на Руската армия за турските зверства в [[Ловеч]]. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград [[Нелидов|А.И. Нелидов]]. Управител и лекар в руската болница в Цариград.

 

Участва в изработването на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] като [[народен представител]] от Ловеч през [[1879]] г. Народен представител в I - о Велико народно събрание. Член на делегацията, която в двореца [[Ливадия]] връчва на [[Александър Батемберг]] акта на Великото народно събрание за избора му за [[Княз]] на [[Княжество България]].

Караконовски е автор на стати с медицинска тематика във в. „ Время “ / 1865 – 1866 / и преводи от руски език в „[[Цариградски вестник]]“ / 1854 – 1858 /. Дарява на Ловешка община предмети свързани с национално - освободителните борби на българския народ.