'''Единицата за унифицираната атомна маса е равна на 1/12 от масата на един атом на нуклида въглерод 12.'''
Означението и според [[b:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване]], разрешени за използване в Република България е '''u'''. В чужди източници се среща и като '''uma''', '''g/mol''' или '''а. е. м.'''
1 u е равно на 1,66043 ± 0,00031)•10<sup>-2427</sup> g[[килограм|kg]] или в един [[килограм|kg]] има ~ 6 · 10<sup>26</sup> u. Но, единицата за атомна маса е величина, обратна на [[Число на Авогадро|числото на Авогадро]], тоест 1/N<sub>A</sub> g. Дефинираната по този начин единица за атомна маса има удобството, че '''масата на един [[мол]] от даден елемент е точно толкова грама, колкото е атомната маса на атома на този елемент, измерена в u'''.
==История==
Понятието атомно маса е въведено итот [[Джон Далтон]] в [[1803]] г. като заКато единица за атомна маса е приета масата на [[атом]]а на [[водород]]а или т. нар. водородна скала. В [[1818]] [[Йенс Якоб Берцелиус]] публикова таблица на атомните маси, спрямо атомната маса на [[кислород]]а, приета за 103. Системата на Берцелиус за атомни маси е била общоприета до [[1860]], когато пак се приема водородната скала. Но в [[1906]] се преминава на кислородна скала, с единица 1/16 от атомната маса на кислорода. След като са открити изотопите на кислорода (<sup>16</sup>O, <sup>17</sup>O, <sup>18</sup>O). Атомните маси започнали да се дават по две скали: химическа, базирана на 1/16 от средната маса на атома на природния кислород (като смес от изотопи), и физическа, с единица равна на 1/16 от масата на атома <sup>16</sup>O. Използуването на 2 скали е създавало проблеми, поради което в [[1961]] се преминава към единна въглеродна скала.
