Холография: Разлика между версии

[[Картинка:2 holograms.jpg|дясно|мини|Две от първите цветни холограми направени от ДенисюнкДенисюк]]

Теорията на холографията е създадена през [[1947]] г. от [[Унгария|унгарския]] учен [[Денис Габор]] и е случайно откритие, направено в хода на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на [[електронен микроскоп|електронната микроскопия]]. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на [[светлина]]та, отразена или преминала през обекта на изобразяване. Практически холографията се развива едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни източници на [[условия за монохроматичност и кохерентност|кохерентна светлина]], необходима за получаване и възстановяване на холографските образи. Понастоящем се изработват и холограми, чиято информация се възстановява с помощта на [[бяла светлина]]. Те са конструирани за пръв път от ДенисюнкДенисюк. ТеИзползват се използват и като осигурителни елементи на лични документи, кредитни карти и др. При възстановяване на записани холограми по метода на Денисюк с бяла светлина се наблюдава оцветяване на изображението в различни цветове, които са различни от естествените цветове на обекта. Този факт се обяснява с различните условия на интерференция за различните дължини на вълната, от които е съставена бялата светлина.

Съществуват и цветни холограми. За тяхното записване се използва зелен, червен и син лазер, които създават три интерференчни картини върху хологравскатахолографската плака. За правилното възстановяване на цветни холограми се използват отново три лазера - син, зелен и червен, всеки от които възстановява съответната холограма за всеки основен цвят. Цветни холограми не могат да се възстановяват с бяла светлина.

Основава се на явлението [[интерференция на светлината]]. Две светлинни вълни интерферират и върху [[фотографска плака]] се записва както [[амплитуда]]та (интензитета) на светлинатаполучената след интерференцията светлина вълна, така и нейната [[фаза]]. След [[експонация|експонирането]] на фотографския материал той се проявява. За да можем да наблюдаваме образа на записания обект трябва да осветим отново плаката с един от лъчите - наречен опорен. Опорният лъч при записа не идва от предмета. От предмета се разсейва другият лъч - наречен предметен.