Разлика между версии на „Кочан“

476 bytes added ,  преди 11 години
}}</ref>
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] в Кочан са настанени немски войскови части, които се отнасят приятелски с населението. След обръщането на България срещу [[Германия]], Кочан дава своя принос за изтласкването на немските войски, като в армията постъпват и кочанци. Петима от тях оставят костите си на бойните полета в [[Унгария]]. На загиналите във войната кочанци е изграден паметник в центъра на селото, на който ежегодно се поднасят цветя.По време на Втората световна война, след Деветосептемврийския преврат група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия.
 
През април 1972 година село Кочан става жертва на [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. След като петима младежи от [[Сърница]] убиват полицая в тяхното село по повод отнета шофьорска книжка, четирима от тях правят опит да избягат в [[Гърция]], но са заловени в Кочан, където временно получават убежище. Властите вменяват колективна вина на селото, след което под претекст реванш сменят имената на кочанци без сериозни произшествия. Не са сменени имената само на местните комунистически активисти, които си били запазили българските имена от злополучния опит за „възраждане“ от 1964 година. Процесът е ръководен от Борис Аврамов.<ref>{{cite book
Анонимен потребител