Damnatio memoriae: Разлика между версии

'''Damnatio memoriae''' (лат. {{lang-la|''проклятие на паметта''}}) е особена форма на посмъртно наказание, прилагала се в [[Древен Рим]] към държавни престъпници -узурпатори на властта, участници в заговори и опетнили себе си императори. Неин израз е унищожаването на материални свидетелства за същестуването напна рестъпникапрестъпника - статуи, стенни и надгробни надписи, споменавания в закони и летописи, за да може паметта на престъпника да бъде изтрита. Понякога са убивани и всички членове на семейството му (виж случая със [[Сеян]])

Като правило, ''damnatio memoriae'' по политически мотиви не е било абсолютно. [[Нерон]] е бил проклет след смъртта си, но скоро след като [[Вителий]] идва на власт, Нерон е удостоен с държавни почести. След смъртта на [[Калигула]], [[Сенат]]ът предлага да се изтрие паметта за него, но на това се въпротивява [[принцепс]]а [[Клавдий]]. Единственият император, за кого ''damnatio memoriae'' е била официална и в последствие не е оспорена е на [[Домициан]]. Често изображения на недостойните императори се отстраняват от публичните монументи в Рим (например, от релефа на [[Марк Аврелий]] е изтрито изображението на [[Комод]]), но продължават да се пазят в частни домове и в провинциалните градове. Освен това, Комод, веднъж проклет, после е обожествен при [[Септимий Север]].