Аутодафе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Аутодафе''' ''(от порт. auto da fe)'' - акт на вярата, е изгаряне, унищожаване, публ…
 
м мънички
Ред 1:
'''Аутодафе''' ''(от [[португалски|порт]]. auto da fe)'' - [[акт]] на [[вяра]]та, е изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на [[клада]] на [[еретик|еретици]] или [[ерес|еретически]] произведения (книги, картини или други вещи). Аутодафето е известно и като "безкръвно„безкръвно наказание"наказание“. Широко прилагано от [[Католическа църква|католическата църква]] през [[средновековие]]то по време на [[инквизиция]]та. Обикновено на клади са изгаряни [[марани]]те - мнимо приели [[християнство]]то [[юдеи]].
 
Аутодафето е основен атрибут на инквизицията. Появява се през [[13 век]]. Урежда се няколко пъти годишно, в [[празник|празнични]] дни, като предварително се известява [[население]]то. ВярвящитеВярващите се приканват да участват в церемонията, срещу което им се обещава [[индулгенция]] за 40 дни. Самият ритуал на аутодафето продължава цял ден и включва строга процесия по:
* подготовка
* [[траур]]на процесия до мястото на акта;
Ред 7:
* тържествено обявяване на [[присъда]]та от [[съд]]а на инквизицията;
* последна дума на осъдения в опит за разкаяние или отричане на [[грях|грехове]]те;
* публично изгаряне;.
 
Аутодафето се прави на празнично украсен за целта централен [[площад]] в [[град]]овете. За официалните лица и съда на инквизицията се издига специален дървен подиум - трибуна. Осъдените се изгарят в огнище - ешафод със стълб по средата, около който се оформя кладата. <ref>{{cite book |last= Туртуриков |first= Георги |authorlink= Георги Туртуриков |title= Кратък терминологичен речник по история |year= 2003, първо издание |publisher= Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3 }}</ref>
 
== Източници ==