Руги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
които живеят заедно с [[готи]]те и [[луги]]те (Lugier, Lygier) на южния бряг на [[Балтийско море]]. Според Тацит трите племена се отличават ''чрез кръгли Schilde, къси Schwerter и послушание към техните крале.'' При [[Клавдий Птолемей|Птолемей]] се споменава местото ''„Rougion“'' .
Името руги ,''„Ругиер“, „Rugini“ или „Руген“'', означава [[ръж]]ен селянин или
През ''Великото преселение на народите'' ругите се присъединяват към [[хуни]]те и участват в военните походи на [[Атила]], последно през [[451]] г. в [[Галия]].
След смъртта на Атила [[453]] г. се заселват като [[федерати]] и основават държава („Rugiland“) в днешна [[Долна Австрия]] (Niederösterreich), с център срещу Маутерн при Кремс, на южния бряг на [[Дунав]].
Ругите участват през [[455]] г. в битката на река [[Недао]], когато една коалиция на [[гепиди]]те побеждава хуните и остготите. През [[469]] г. те са победени на [[Болия]] заедно с други племена от остготите.
С южно от Дунав живеещите [[романи]], под водачеството на [[Свети Северин]], (Severinus) ругите имат, макар че в началото под [[крал]] ''Флацитеус(Flaccitheus)'' ( [[467]]– [[472]] г.) често ги нападат за плячка, в последствие добри отношения. Северин, още преди да се засели в [[Норик]]ум, има контакт с Флацитеус и става негов политически съветник.
Царството на ругите се разпада през [[487]]/ [[488]] г. в две войни от [[Одоакер]].▼
[[Крал]]ят на ругите ''Фелетеус (Фева)'' и жена му са пленени и и през [[487]] г. в [[Равена]] убити.▼
''"Vita Severini"'' на ''Eugippius'' описва ругите като войнствен народ с племенно самочуствие, който живее от животновъдство, примитивно земеделие и грабежни походи.
Техният син ''Фредерикус'' се присъединява заедно с останалите още руги през [[488]] г. към [[Теодорих Велики|Теодорих]] и тръгва първо в Остготското царство към [[Новае]] в Мизия. От там голяма част от ругите последва остготите към Италия. Ругите заедно с остготите смъкват по заповед на [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] Одоакер. ▼
''Крал Фелетеус (Фева),'' който следва Флацитеус през [[472]] г., се жени за готин [[Гизо]], може би [[амали|амал]]ска братовчедка на [[Теодорих Велики]], което подготвя връзката с остготите. Когато ''Lauriacum'' [[Енс (град)|Енс]] е заплашен от [[тюринги]]те и [[алемани]]те, Фелетеус превзема значимия град. Той задължава романското население на града да се пресели в на него трибут-задължени места.
Тези събития са най-големите полотически неуспехи на Северин.
През [[476]] г. ругите помагат на [[херули]]те и [[скири]]те под Одоакер при смъкване на последния [[западноримски]] император.
„''Ругиският Regnum“'' след това е пазеща сила върху ''Norikum Ripense'', между Винервалд и Енс.
Когато източноримският император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] кара ругите да се бият с Одоакер, се идва до конфликт между крал ''Фелетеус'' и неговия брат ''Фердерухус'' . Понеже ''Фердерухус'' подпомага Одоакер, неговият племеник ''Фредерикус'' го убива.
След това Одоакер успява да разбие войската на ругите при Винервалд.
▲Царството на ругите се разпада, въпреки помоща на римските провинциали, през [[487]]/ [[488]] г. в две войни от [[Одоакер]].
▲[[Крал]]ят на ругите ''Фелетеус (Фева)'' и жена му са пленени
Техният син ''Фредерикус'' бягва с кавалерията на ругите и прави опит да възстанови Царството на ругите. ''Хунулф'', брат на Одоакер, пречи на това, чрез насилствено евакуиране на римското население от източното крайбрежие на Норик в Италия, с което спира дългосрочно икономическия базис на ругите.
▲
В Италия ругите успяват да запазят още известна самостоятелност, дават дори с [[Ерарих]] през [[541]] г. за късо време [[крал]] на [[Остготи|Остготското царство]], изчезват обаче с него през [[553]] г.
| |||