Кавхан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: pl:Kauchan
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Кавхан''' (според някои изследователи<ref>Бешевлиев, B. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008, ISBN 978-954-91983-2-4.</ref> титлата трябва да се чете '''капхан''', авъв другивизантийски обръщатизточници вниманиее наотбелязана фактакато καυκάνος, чеκαπχάνης, вκoπχάνων<ref>Moravcsik, повечетоG. византийскиByzantinoturcica източнициII. тяSprachreste еder отбелязанаTürkvölker катоin '''каукан'''den byzantinischen Quellen. Leiden 1983, ISBN 9789004071322, с. 156</ref>) е един от най-важните длъжностни лица в [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Според всеобщото мнение кавханът е вторият по значимост човек в държавата след българския владетел. Той има редица държавни отговорности и съответно съчетава в личността си огромни власт и правомощия. Съгласно настоящите достижения на българската [[медиевистика]] кавханът е пръв пълководец и върховен главнокомандващ в българската войска и един от първите държавни дипломати. Той е член на болярския съвет и в това си качество е сред най-приближените съветници на българския владетел, с когото в не един исторически момент се намира в лични отношения на негов регент или съуправител. Кавханът се посочва от мнозина учени като важен магистрат и наместник на владетеля, когато последният отсъства от столицата. Приписва му се също така и ролята на съдия.
 
Приема се, че в България съществува виден болярски род, от който поколение след поколение се излъчват държавни мъже, поемащи ролята и функциите на кавхана - т. нар. род на кавханите. Следователно кавханската титла е наследствена и пожизнена. В научните дирения преобладава мнението, че кавханът надживява самата българска държава, завладяна от византийския император
[[византийски императори|Василий II Българоубиец]] през 1018 г. Последната историческа личност, натоварена със задълженията и правата на кавхан, е [[Георги Войтех]] (Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος<ref>Moravcsik, G. цит. съч.</ref>), подбудител на въстанието на цар [[Константин Бодин|Петър III Бодин]] (Константин Бодин) от 1072 г.
 
В [[Самуил]]ова България, функцията кавхан се изпълнявала от Дометиан (Δομετιανὸς ὁ καυκάνος)<ref>Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу боилите в българското канство-царство (VII-XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 79-80; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, София 1994, ISBN 954-01-0476-9, с. 99-100</ref><ref>Moravcsik, G. цит. съч.</ref>. През епохата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] званието не е използвано.
 
Друг по-известен кавхан в българската история е: [[Петър (дипломат)|Петър]]. Кавханите са изпълнявали длъжността по времето на [[Кан (титла)|кан]] (по късно [[княз]]) Борис-Михаил и при сина му [[цар]] [[Симеон]], а кавхана Петър и при цар [[Петър I (България)|Петър I]], наречен още "светия цар". Безспорно най-известният кавхан и с най-много заслуги пред държавата е [[кавхан Исбул]]. Той заемал тази длъжност по време на управлението на трима български владетели - кан [[Омуртаг]], кан [[Маламир]] и неговият племенник кан [[Пресиан]]. Негова е основната заслуга за изграждането на [[Плиска]], като една хубава столица по времето на кан Омуртаг, за доизграждането на един стабилен средновековен държавен апарат. По негова заповед се извършва акция по залавяне на византийските шпиони. И накрая, но не на последно място по значение той е в основата на подписването на 30 годишния мирен договор между България и [[Византия]] в [[815]] г. и има огромна заслуга за изключително изгодните за България условия по този договор.
 
==Произход и разпространение на титлата==
Титлата кавхан е засвидетелствана и в рунния надпис на [[Тонюкук]] в Северна [[Монголия]], с възможно четене на руните като ''qapagan'' или ''qapgan''. Титлята се среща и у аварите. Произходът на тази титла е от китайското ''kap-kwan'' „чиновник от първи ранг“.<ref>Ramstedt, G.J. Alte türkische und mongolische Titel (1939). Suomalais-Ugrilaisen Seuran Aikakauskirja 55, 1951. с.65</ref>
==Бележки==
{{бел2}}