Иван Попхристов: Разлика между версии

Иван /Ванката/ Райчев поп Христов е роден на 25 септември 1843 г. в Габрово.

Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на [[Тодор Бурмов]] и се изявява катое един от най-изявените му ученици.

Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат [[Райчо попп. Христов]] /също [[революционер]]/ в [[Плоещ]] /[[Румъния]]/, за да продължи образованието си.

Неговият брат го изпраща в [[Москва]] като стипендиант на [[Московския славянски факултет]]. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.

По препоръка на неговия вуйчо [[Иван Грудов]] постъпва като извънреден [[юнкер]] в [[Александровския сиротски кадетски корпус]] и завършва военно училище в Москва със звание прапорщик.

Постъпва на военна служба в [[ХVІ Драгунски Нижегородски полк]]. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин [[поручик]].

Взема участие в походи и боеве за покоряването на [[Кавказ]]. Награден е със [[сребърен медал]].

През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за [[Цариград]]. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише [[д-р Петър Цончев]], като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в [[Габрово]]. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.

В началото на 1869 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] напо оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.

Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник [["Народност"]], орган на тайния[[Tайния революционен комитет]] в [[Букурещ]]. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов.

* На 05 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на [[Отечеството]]. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите.

* На 23 юли 1868 г. Ванката убилубива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубилсамоубива при опит да бъде заловен.

Ванката п. Христов остава в историята на България като първият български поручик на първатпървата българска войска преди [[Освобождението]].

Както пише д-р Петър Цончев, след като научил за геройската смърт на своя приятел от Москва, [[Любен Каравелов]] му посвещава следните строфи: