Иван Попхристов: Разлика между версии

Eliiva
Редакция без резюме
(Eliiva)
{{обработка|форматиране}}
Иван /Ванката/ Райчев поп Христов е роден на 25 септември 1843 г. в Габрово.
 
Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на [[Тодор Бурмов]] и се изявява катое един от най-изявените му ученици.
 
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат [[Райчо попп. Христов]] /също [[революционер]]/ в [[Плоещ]] /[[Румъния]]/, за да продължи образованието си.
 
Неговият брат го изпраща в [[Москва]] като стипендиант на [[Московския славянски факултет]]. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.
 
По препоръка на неговия вуйчо [[Иван Грудов]] постъпва като извънреден [[юнкер]] в [[Александровския сиротски кадетски корпус]] и завършва военно училище в Москва със звание прапорщик.
 
Постъпва на военна служба в [[ХVІ Драгунски Нижегородски полк]]. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин [[поручик]].
 
Взема участие в походи и боеве за покоряването на [[Кавказ]]. Награден е със [[сребърен медал]].
 
През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за [[Цариград]]. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише [[д-р Петър Цончев]], като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в [[Габрово]]. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.
 
В началото на 1869 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] напо оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.
 
Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник [["Народност"]], орган на тайния[[Tайния революционен комитет]] в [[Букурещ]]. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов.
 
 
 
* На 04 юли 1868 г. Ванката п. Христов, застанал в средата на четите на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър, прочита клетвата, която всеки от четниците повтаря на глас дума по дума.
* На 05 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на [[Отечеството]]. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите.
* На 09 юли 1868 г. е ранен в крака при боевете край Вишовград, но не напуска бойното поле. Неотлъчно е до Хаджи Димитър в момента на известието, че Стефан Караджа е тежко ранен и заловен.
* На 23 юли 1868 г. Ванката убилубива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубилсамоубива при опит да бъде заловен.
 
Ванката п. Христов остава в историята на България като първият български поручик на първатпървата българска войска преди [[Освобождението]].
 
Както пише д-р Петър Цончев, след като научил за геройската смърт на своя приятел от Москва, [[Любен Каравелов]] му посвещава следните строфи:
 
"Ти реши, о брате, Ти изпълни вече
Отвъди да стъпиш, Длъжностите свои
Майка да избавиш, И показа пътя
Народ да откупиш. На другари твои.
 
Ти умря юнашки Скоро щат тия
За своето племе Да ти бъдат гости
И посея редом И щат да положат
За свобода семе. И своите кости."
 
 
 
ИЗТОЧНИЦИ
 
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996,с.701-704;
* Енциклопедия България, т.5,С,1986г.,с.377;
* Славейков П.Р., Габр.учи,с48;
* Бобчев Ил. "По кървавите дири"С.1928г.,с.36;
* Гл.в-к "Дунавска зора", бр.35,юли 1868г.,Браила;
Анонимен потребител