|
[[Файл:Gypsypasturepic1.jpg|дясно|мини|300px|Мустанг]]
'''Мустангите''' (''Equus przewalskii f. caballus'') са диви [[кон]]е, наследници на пренесените в [[Северна Америка]] от [[Испания|испанците]] през 16 век опитомени иберийски коне, кръстосани с други породи, подивели и размножаващи се в [[прерия]]та. Името "мустанг" идва от [[Испански език|испанската ]] дума ''mesteño'', която означава "бездомно" или "диво животно", изведено от израза ''la mesta'' - "принадлежи на всички и на никого". ▼
▲'''Мустангите''' (''Equus przewalskii f. caballus'') са диви [[кон]]е, наследници на пренесените в [[Северна Америка]] от [[Испания|испанците]] през 16 век опитомени иберийски коне, кръстосани с други породи, подивели и размножаващи се в [[прерия]]та. Името "мустанг" идва от [[Испански език|испанската ]] дума ''mesteño'', която означава "бездомно" или "диво животно", изведено от израза ''la mesta'' - "принадлежи на всички и на никого".
== История ==
Примитивни коне са живеели в [[Северна Америка]] още в праисторически времена, преди около 5 мил. години. Видът им измира в края на последния [[ледников период]], преди около 10-12 хил. г., вероятно поради промени в климата или под въздействие на пристигналите на континента през [[плейстоцен]]а хора. Завръщането на конете в Северна и [[Южна Америка]] започва с [[Колумб]], който през второто си пътуване през 1493 г. внася опитомени коне от [[Испания]]. Коне са внесени и с пристигането на испанските [[конквистадор]]и на [[Ернан Кортес]] през 1519 г. Всички тези коне произхождат от древните коне на Северна Америка, наследници на ония от тях, които по време на ледниковия период са преминали през Беринговия провлак и са се разселили из [[Азия]], [[Африка]] и [[Европа]].
Първият мустанг е произлязъл от разпространените в [[Мексико]] и [[Флорида]] най-вечепредимно андалусийскаандалуска, арабска и берберска породи коне. С началото на колониалната епоха в Америка пристигат все повече изследователи, търговци и колонисти, съпроводени с техните различни породи коне. Някои от тези коне избягали, други били освободени, а трети били откраднати от [[индианци]]те, които приели коня като първостепенно средство за транспорт. Тези коне се присъединили към вече подивелите коне на Колумб и Кортес и бързо се разпространили в целия северозапад на Америка.
В средата на 19 век популацията на мустангамустангите надхвърлила два2 милиона. Тяхната издръжливост, сила и бързо размножаване била оценена от месните заселници, които започнали да ги ловят, обяздват и използват като ресурс за работа във фермите, за транспорт и за военни цели. През 301930-те години на 20 век милиони тонове месо от мустангмустанги било преработено в храна за домашни любимци. В началото на 701970-те години броят на свободните мустанги спаднал на по-малко от 10 хил. Превръщането им в свободно избивано, тровено и опитомявано животно, провокирало приемането на първиятпървия федерален закон от 1971г1971 г. в тяхна защита. Законът забранява улавянето, дамгосването, измъчването и убиването на мустанги.
== Генетика ==
[[Файл:SpanishMustangsOfCorolla.jpg|ляво|250п|мини|Мустанги, с характерни за иберийските породи белези, [[Северна Каролина]]]]
Много индиански племена са отглеждали и селектирали мустанги. Сред най-способните коневъди на Северна Америка били команчите[[команчи]]те, шошоните[[шошони]]те и незпърc. Последните били майстори коневъди, развили една от първите истински американски породи - апалуза.
В някои съвременни стада съществуват ясни доказателства за кръстоската между домашни породи коне с диви мустанги. За други стада е видима кръстоската с чистокръвни състезателни коне, - процес, който частично води до създаването на американската породата куортър (''American Quarter Horse''). Трети стада показват признаци на кръстоска с породи товарни коне, в резултат от опита на заселниците да селектират работен кон, а при четвърти, по-изолирани стада, се е запазило силното влияние на оригиналните иберийски породи.
Днешните мустанги са резултат от многовековна свободна селекция, при която отпаднали недостатъците на чистокръвните породи, а се засилили качества и белези, подпомагащи тяхната издръжливост и оцеляване. Мустангите няма общеднакъв цвят на кожата, който да е характерен за всички индивиди. Те са сравнително малки, компактни, с добре развита костна система, набита и мускулеста структура на тялото, а височината при плешката им достига до 1,4 м. Имат остри зъби и силна челюст, с която сдъвкват жилавата растителност. Изострените сетива на мустангите им помагат бързо да реагират на всяка опасност.
== Начин на живот и хранене ==
[[Файл:Mustangs.jpg|дясно|мини|250p|Стадо мустанги]]
Мустангите живеят на стада, включващи един1 [[жребец]], до осем8 [[кобила|кобили]], малки кончета и млади коне. Водач на стадото по принцип е най-възрастната кобила. Членовете на стадото общуват по междупомежду си с тихо цвилене, а със силно сумтене предупреждават за опасност. Понякога, за да се защитят от нападения, те се присъединяват към други стада, намиращи се в близост до тяхната територия. При пряка опасност мустангите образуват защитен кръг около своите малки. Цвилейки силно и ритайки с копита, те се стремят да прогонят нападателя. Естествените им врагове са [[койот]]ите, [[вълк|вълците]] и [[пума|пумите]].
Подобно на другите представители от семейство коне, мустангите са растителноядни. Те са изключително приспособени към средата си, като могат да издържат с дни без храна и вода. Територията, която обитават, им осигурява предимно бедни на хранителни вещества треви, конски босилек и хвойнови храсти. При недостиг на вода извличат животворната течност, дъвчейки бодливи кактуси.
== Размножаване ==
== Мустангът днес ==
[[Файл:Mustangs palomino valley center.jpg|дясно|250п|мини|Мустанги, живеещи в заграждения]]
В резултат от прекомерната злоупотреба на човека, към 1971г1971 г. мустангътмустангите билбили почитпочти изтребенизтребени като вид. Те изчезват отв някойнякои щати на Америка, а днес се срещасрещат в слабо населените територии на десет10 западни щатищата, най-вече в щата [[Невада]], [[Монтана]], [[Уайоминг]] и [[Орегон]]. Опазването на Мустангаим и контролирането на неговиятехния брой е поверено на Бюрото по управление на държавните земи (БУДЗ).
Днес продължават дебатите за бъдещето на мустангамустангите. Противниците им, - предимно стопани, зависещи от животновъдната индустрия, твърдят, че дивите коне конкурират частния добитък при ползването обществените пасища, в ущърб на последните. Поддръжниците от своя страна застъпват мнението, че мустангите са част от природното наследство на [[Див Запад|американскияАмериканския запад]], следователно за тях е присъщо правото на обитаване. Стадата живеят основно в сухи райони, - територия, която говедата поради липса на водни източници, не могат да използват пълноценно. МустангитеТе са се [[Интродукция (биология)|интродуктирали]] отлично към тази сурова среда и се изхранват пълноценно от бедните на фуражи площи - там където добитъкадобитъкът би гладувал.
За да се намали броят на дивите мустанги, всяка година между 5 -и 10 хил. животни биват преместенипремествани от местообитанията си. НякойНякои, след като бъдат обучени, биватсе продаванипродават на търговетърг, други биватса осиновявани или премествани в резервати, а трети - определени за "негодни", биватсе умъртвяваниумъртвяват. Към днешна дата 30 хил. мустанги живеят в загражденията на БУДЗ - приблизително толкова, колкото живеят и на свобода. Обсъжда се приемането на [[евтаназия]]та, като възможно средство за разрешение на проблема.
== Външни препратки ==
|
