Юлий Непот: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
 
'''Юлий Непот''' ([[латински|лат.]] Julius Nepos) е един от последните [[император]]и на Западната [[Римска империя]] управлявал от 474 до 480.
Непот бил син на Непоциан, главнокомандващия войската ([[magister militum]]) при император [[Авит]]; майка му била сестра на Марцелин, управителя на [[Сицилия]] и [[Далмация]]. От чичо си Непот унаследил управлението на далматинското крайбрежие. Оженил се за Елия Верина - една от племенниците на източния император [[Лъв I]], откъдето дошъл и прякора му Непот («племенник»). Когато Лъв I отказал да признае легитимността на [[Глицерий]] той изпратил през 474 г. той назначил Юлий Непот за император на Западната Римска империя.
 
Когато Лъв I отказал да признае легитимността на [[Глицерий]] през 474 г. той назначил Юлий Непот за император на Западната Римска империя и го изпратил в Италия. Непот пристигнал в [[Равена]] и заточил [[Глицерий]] като [[епископ]] в [[Сплит|Салона]]. Новият император се стараел да обедини империята и да укрепи границите. Въпреки че бил един от малкото дейни западни императори, отношенията му със [[Сенат]]а не били добри. По време на неговото управление предводителят на [[вестготи|визиготи]]те Ейрих окончателно обявил, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсадил [[Клермон|Арверн]] - главния град на областта [[Провинция]] (бивша [[Нарбонска Галия]]). Непот сключил нов мирен договор с визиготите, с който признал териториалните претенции на [[варвари]]те над този регион.
 
Основната грешка на Непот била, че назначил за [[магистър милитум]] /магистър на армията/ Флавий [[Орест]]. Последният, след като приел командването през август 475 г., за да води война срещу визиготите, достигайки Равена провъзгласил за император десетгодишния си син [[Ромул Августул]] /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот се укрил в Далмация и фиктивно продължил да бъде признаван за император в [[Галия]] и други провинции на Западната империя.
 
През следващата 476 г. германският вожд [[Одоакър]] изявил претенции за владения в Италия и поради несъгласието на Орест превзел Равена, екзекутирал Орест и изпратил Ромул Августул преи негови богати роднини в Южна Италия. След като установил контрол над цяла [[Италия]], Одоакър изпратил писмо на новия източен император [[Зенон]] с молба да бъде назначен за управител на полуострова. Зенон се съгласил при условие че, Одоакър признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър се съгласил. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот фиктивно продължавал да се счита за император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение.
 
Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На [[9 май]] 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта на Непот, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците му и изпратил императорските [[инсигнии]] в [[Константинопол]], а Глицерий направил епископ в [[Милано|Медиолан]].
 
Император Флавий [[Зенон]] взел решение да не назначава нов западен император, оставайки по този начин единствения владетел на империята.
 
 
Анонимен потребител