Димитър Петков (композитор): Разлика между версии

От [[1954]] до [[1963]] г. е директор на Народната опера. Преподавател по полифония в Музикалната консерватория / [[1958]] — [[1960]] /. Заместник председател на Комитета по изкуство и култура / [[1960]] — [[1972]] /, председател на Съюза на българските композитори /[[1972]] — [[1980]] /.

 

 

Работи в областта на хоровата песен, написана върху родопски народни песни : " Делю хайдутин ", " Хайдушка ", " Носталгия „ и др. Автор е на масови песни :“ Майска песен ", " Слава на партията ", " Училище любимо ", " Роден кът " и др. В инструменталното му творчество намира място филмовата музика : " Плодовете на нашата земя " / [[1953]] /, " Антонивановци " / [[1958]] /;

Автор е на музиката на популярната песен „Една, българска роза“. Песента „Дельо хайдутин“ по негова музика и в изпълнение на [[Валя Балканска]], заедно с произведения на [[Хендел]], [[Бах]], [[Моцарт]] и др. е включена в посланието на човечеството към Космоса — „Гласовете на Земята“.

 

 

Награждаван е многократно : [[Кирил и Методий (орден)|орден „Св. Св. Кирил и Методий“]]-I степен, орден „Червено знаме на труда“, Лауреат на Димитровска награда / [[1969]] /, Герой на социалистическия труд / [[1979]] /, Народен артист / [[1974]] /. "За големите му заслуги в развитието на музикалното творчество в страната и утвърждаване на Люляковите музикални тържества " Панайот и Любомир Пипков " в [[Ловеч]]" , на [[26 април]][[1979]] г. е провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]]. Почетен гражданин на [[Смолян]].