Уилям Роуън Хамилтън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
www се заменя с old в адресите на списанието |
м една буква |
||
Ред 27:
}}'''Уилям Роуън Хамилтон''' ({{lang-en|William Rowan Hamilton}}) е ирландски математик, физик и астроном. Основните му трудове са в областта на [[механика]]та, [[оптика]]та, [[динамика]]та, теоретичната [[астрономия]], [[функционален анализ|функционалния анализ]] и теорията на [[диференциално уравнение|диференциалните уравнения]], но най-известен става с дефинирането на [[алгебра|алгебричното]] понятие [[кватернион]].
Като малък бил изпратен у чичо си Джеймс, който открил усета на Уилям към езиците. До 12 годишна възраст вече овладял 12 езика, имал интереси към [[математика]]та и [[география]]та. От 13 до 17-годишна възраст изучава съчиненията на [[Евклид]], [[Исак Нютон|Нютон]] и [[Пиер-Симон Лаплас|Лаплас]] и открива съществена грешка в трудовете му по [[небесна механика]]. Негов приятел го убеждава да покаже записките си на [[Джон Бринкли]], който по това време е първи кралски астроном в Ирландия. Бринкли съзира таланта на Хамилтон и го насърчава да продължава да учи математика и [[астрономия]]. На 22 години Хамилтон завършва колежа „Тринити“ към Дъблинския университет и
Предвижда т.нар. конична рефракция при биаксиалните кристали, която скоро била експериментално наблюдавана от [[Хъмфри Лойд]]. Разширява [[принцип на най-малкото действие|принципа на най-малкото действие]], по-рано описан от [[Пиер Луи Мопертюи]]. Развива математическата теория на кватернионите и [[антикомутативна алгебра|антикомутативните алгебри]], която по-късно намира съществени приложения в [[квантова механика|квантовата механика]].
| |||