Разлика между версии на „Формална логика“

редакция без резюме
Всички тези наименования имат, разбира се, своето основание, но те съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на "стерилността" на старата логика, те създават впечатлението за наличието на принципна граница между ''предметната'' област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение "математически логици" (Шолц, Лукашевич, Бохенски (срв. особено [2])) се налага на свой ред да доказва, че създадената от Аристотел и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните логическите изследвания, тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката "модерна" и "традиционна" логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика, които, разбира се, се различават по своите приложимост, точност, обоснованост и ред други неща, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика кулминира в изследванията на т.нар. силогистика, а модерната логика е онази концепция за заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории: класическата пропозиционална и предикатна логика (срв. [1], с. 50, бел. 1).
 
В този смисъл "''модерната математическа или символна логика е съвременната форма на създадената от Аристотел формална логика''" (срв. [3], с. 15). Тъй като бурно развитие на формалната логика от последните 130 години до голяма степен компроментира схващането на Новото време за завършеността на логиката и опитите (на Кант и Хегел) за нейно разширение по посока на теоретико-познавателни въпроси, не е лишено от основание схващането на повечето съвременни логици, че "формалната логика" означава същото като простото "логика".
 
Самото традиционно говорене за "логическа форма" (включително и Кантовото) обаче е най-малкото дотолкова проблематично от съвременна гледна точка (срв. [4], с. 3), доколкото понятието за логическа форма получава ясен смисъл едва в изследванията на модерната символна логика, а именно чрез приложението на т.нар. метод за формализация (който се състои, най-общо казано, в един метод за заместване на изрази с определено значение в изреченията, въвеждането на променливи и употребата на специални символи за получаващите се при този анализ логически константи).
Анонимен потребител