Разлика между версии на „Формална логика“

редакция без резюме
{{авторски права}}
{{без източници}}
 
== Терминология ==
 
'''Формална логика''' е термин на [[Кант]], с който ''традиционната [[логика]]'' — а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традициата с учението за понятието и учението за съждението, — се различава от развитата от самия Кант т.нар. "трансцендентална логика", в която се обръща внимание не само на логическата "форма", но и на предмета, т.е. "съдържанието" на познанието. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика още при самия [[Аристотел]]. (При [[Хегел]] в известен смисъл се продължава Кантовата програма, като започва да се говори за една по-висша "спекулативна" или "съдържателна" логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.) Изследванията на немския математик и философ Готлоб [[Фреге]] обаче довеждат до революция — и неподозирани дотогава разширения — на "формалната логика" в края на ХІХ век. За да се различава тази "нова" логика (''модерната логика'') от напластената с теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за "формална логика", но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото различение, са "символна логика", "математическа логика" и "логистика" (последното обаче не се изпозва вече).
 
Всички тези наименования имат, разбира се, своето основание, но те съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на "стерилността" на старата логика, те създават впечатлението за наличието на принципна граница между ''предметната'' област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение "математически логици" (Шолц, Лукашевич, Бохенски (срв. особено [2])) се налага на свой ред да доказва, че създадената от Аристотел и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните логическите изследвания, тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката "модерна" и "традиционна" логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика, които, разбира се, се различават по своите приложимост, точност, обоснованост и ред други неща, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика кулминира в изследванията на т.нар. силогистика, а модерната логика е онази концепция за заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории: класическата пропозиционална и предикатна логика (срв. [1], с. 50, бел. 1).
 
== Тематика ==
В този смисъл "''модерната математическа или символна логика е съвременната форма на създадената от Аристотел формална логика''" (срв. [3], с. 15). Тъй като бурно развитие на формалната логика от последните 130 години до голяма степен компроментира схващането на Новото време за завършеността на логиката и опитите (на Кант и Хегел) за нейно разширение по посока на теоретико-познавателни въпроси, не е лишено от основание схващането на повечето съвременни логици, че "формалната логика" означава същото като простото "логика" (ето защо относно предмета на формалната логика срв. тук статията "[[логика]]".)
 
Анонимен потребител