Яков Светослав: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изтрита картинка
Редакция без резюме
Ред 21:
През [[1264]] г., възползвайки се от гражданската война между унгарския крал [[Бела IV]] и престолонаследника [[Стефан V (унгарски крал)|Стефан V]], Яков Светослав отново преминава на страната на Константин Асен. През [[1265]] г. когато царят предприема съвместния си поход с хан [[Берке]] срещу Византия, деспотът нахлува в Северински [[Банат]]. В отговор, през [[1266]] г. унгарският крал напада България.
 
Унгарските войски завземат Видин, [[Оряхово]] и [[Плевен]]. Деспотът е принуден отново да се признае за унгарски васал. Към [[1273]] г. Яков Светослав се чувства достатъчно силен и отхвърля зависимостта си от Унгария. По това време тежко болният Константин Асен играе все по-маловажна роля в собственото си царство, чиято политика сега е в ръцете на царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария Палеологина]]. Това съживява стремежите на деспота към българският трон. Опитвайки се да неутрализира евентуална агресия от негова страна, и желаейки да го привлече за съюзник, царица Мария му предлага да го осинови. Фактът, че той е доста по-възрастен от нея е без значение, тъй като мотивите и&#768; са политически. През [[1275]] г. Яков Светослав пристига в Търново и на тържествена церемония е обявен от [[патриарх]] [[Игнатий (български патриарх)|Игнатий]] за втори син на царицата, наред с престолонаследника Михаил. Скоро след като се връща във владенията си той умира. Зле настроеният към царица [[Мария Палеологина Кантакузина|Мария]] хронист [[Георги Пахимер]] я сочи като причина за смъртта му<ref>„Византийски историци преведени от гръцки в Санкпетербургската духовна академия. Георги Пахимер — История на Михаил и Андроник Палеолог“, Санкт Петербург 1862 г. (Фототипно издание 2004 г.)</ref>.
 
== Преписът на „Зонара“ и писмото до архиепископ Кирил ==