|
'''Клеофа Малатеста''' (още '''Клеофе''' и '''Клеопа''', ум. 1433 в [[Мистра]], [[Гърция]]) е италианска принцеса и деспина на [[Морея]], съпруга на деспот [[Теодор II Палеолог]], брат на последния византийски император [[Константин XI Палеолог]].
Клеофа е дъщеря на [[Малатеста I]], граф на Песаро, и Изабела Гонзага<ref>Prosopographische Lexikon der Palaiologenzeit, vol. IX, n 21395.</ref>. Клеофа се омъжва за деспот [[Теодор II Палеолог]] на [[21 януари]] [[1421]] в [[Мистра]],<ref>Leofranc Holford-Strevens, "Du Fay the Poet? Problems in the Texts of His Motets", Early Music History, Vol. 16, (1997), p. 102.</ref><ref>Heinrich Besseler, "Neue Dokumente zum Leben und Schaffen Dufays", Archiv für Musikwissenschaft, 9. Jahrg., H. 3./4. (1952), p. 161.</ref>. Бракът е уреден от вуйчо й папа [[Мартин V]], който се надявал да постигне съюз между Запада и Православния свят, насочен срещу османските турци. На [[20 април]] [[1420]] г. Клеофа напуска Италиия<ref>Review by Jaap van Benthem, Reviewed work: Dufay by David Fallows, in ''Tijdschrift van de Vereniging voor Nederlandse Muziekgeschiedenis'', D. 33ste, Afl. 1ste/2de (1983), p. 111.</ref>, потегляйки от Фано за Константинопол<ref>Alejandro Enrique Planchart, "The Early Career of Guillaume Du Fay", ''Journal of the American Musicological Society'', Vol. 46, No. 3 (Autumn, 1993), p. 341.</ref>. Заедно с Клеофа към Константинопол потегля и [[София Монфератска]], която щяла да се омъжена за император [[Йоан VIII Палеолог]], брат на Теодор II. По случай сватбата ренесансовият композитор Гийом Дюфай съчинява празничния мотет ''"Vasilissa ergo gaude"'' (''Радвай се, Кралице'', използвайки гръцката дума василиса), а фламандецът Хуго дьо Лантинс пише баладата ''Tra quante regione''<ref>J. Michael Allsen, "Intertextuality and Compositional Process in Two Cantilena Motets by Hugo de Lantins", ''The Journal of Musicology'', Vol. 11, No. 2 (Spring, 1993), p. 176, footnote 6.</ref>.
Клеофа се установява в резиденцията на съпруга си в [[Мистра]] - една от последните византийски крепости в Пелопонес. След известно упорство и против волята на вуйчо й, Клеофа приема правослявието под натиска на православното й обкръжение.
|
