В този смисъл "''модерната математическа или символна логика е съвременната форма на създадената от Аристотел формална логика''" (срв. [3], с. 15). Тъй като бурнобурното развитие на формалната логика от последните 130 години до голяма степен компроментира схващането на Новото време за завършеността на логиката и опитите (на Кант и Хегел) за нейно разширение по посока на теоретико-познавателни въпроси, не е лишено от основание схващането на повечето съвременни логици, че "формалната логика" означава същото като простото "логика" — т.е. че редом с "формалната" логика няма една една втора "трансцендентална" или "спекулативна" логика (ето защо относно предмета на формалната логика срв. тук статията "[[логика]]".) НаПри свойтова ред,съвременно схващане самото говорене за "формална" логика, на свой ред, би имало смисъл при това схващане само тогава, когато с него логиката в по-тесен смисъл — като теория, чийто предмет е формално-валидното заключаване, — се различава от философията на логиката като анализ на — лежащите в основата на тази теория — базисни логически категории (в смисъла на металогическа рефлексия върху понятията на самата логическа теория). В този случай в традицията на Бъртранд [[Ръсел]] се говори за "философска логика" (други термини са "логическа пропедевтика" (П.Паул Лоренцен), "теория за значението" или "философия на мисълта" (М.Майкъл Дамет) и др.).
Бел.: От съвременна гледна точка самото традиционно говорене за "формална" логика (включително и Кантовото) се явява най-малкото дотолкова по-скоро интуитивно, отколкото строго дефинирано (срв. [4], с. 3), доколкото понятието за ''логическа форма'' получава ясен смисъл едва в изследванията на модерната символна логика, а именно чрез приложението на т.нар. метод за формализация (който се състои, най-общо казано, в един метод за заместване на изрази с определено значение в изреченията, въвеждането на променливи и употребата на специални символи за получаващите се при този анализ логически константи).
