'''Ерманарих''' (Ermanarich, Ermanarico, готски: Aírmanareiks, [[лат]].: Ermanaricus; * [[266]]; † [[375]] / [[376]]) е първият исторически [[крал]] на [[остготи]]те от рода на [[Амали]]те и последен крал на германо-[[грeтунги]]те, от [[350]] до [[376]] година. Син е на остготския крал [[Ахиулф]] (Achiulf). Женен е за Сунилда (Sunilda също Schwanhilde) († ок. 375) <ref>[http://www.mittelalter-genealogie.de/_voelkerwanderung/s/sunilda_ostgoten_koenigin_375/sunilda_ostgoten_koenigin_375.html www.mittelalter-genealogie.de]</ref>. Основател е на голямо царство в Южна - [[Русия]].
Вероятно при нападение на [[хуни]]те и [[алани]]те се самоубива през 376 г.<ref>(Amm. 31, 3, 1f.).</ref>
Делата и смъртта му са централен елемент на северните [[сага|саги]]. Още през 6 век [[Йорданес]] споменава Ерманарих в неговата история на готите (De origine actibusque Getarum). Разкази за Ерманарих се срещат също в някои песни от старата[[Стара Еда|Старата Еда]] (13 век). През 16 век е намерена т. нар. "Песен за смъртта на Ерменрих" ; {{Lang-de|Lied von Ermenrichs Tod}}, в която се разказва как Дитрих фон Берн побеждава и убива легендарния остготски крал. Едва след смъртта на Ерманарих хуните успяват да подчинят готите.
[[Файл:Chernyakhov.PNG|дясно|мини|250п| Оцветеното в оранжево е ''културатаЧерняковската на Черняковкултура'', или царството на Ерманарих от [[4. век]].]]
Големината на царството на Ерманарих не е определена със сигурност. Предполага се, че е имал голямо влияние от Южна [[Русия]] на [[Черно море]] до [[Балтийско море]] и от [[Дон]] до [[Днестър]].
След неговата смърт една част от гретунгите (Greutungen) се обединява около наследника му [[Витимир]] (Vithimiris), който не е от Амалите,. Той бяга в посока запад, където Витимир е убит в битка против аланите и хуните.
