Фотограметрия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Фотограметрията''' (от гръцки: ''фотос'' - светлина;'' грама'' - чертеж; ''метрео'' - измерване) е [[наука|научна дисциплина]], занимаваща се с определяне формата, размерите, положението и други количествени и качествени характеристики на различни обекти по техния фотообраз. Между обектите в местността и тяхното фотоизображение съществуват геометрични отношения, тъй като фотоснимката е централна [[проекция]] на заснетата земна повърхвост. Въпреки това фотографскиteфотографскитe изображения не може да се използват директно за геодезически цели. Различната отдалеченост на заснетите обекти от проекционния център (за това може да се приеме центъра на обектива), определят и различен мащаб на обектите в заснетата повърхност. Потребността от планове[[план]]ове и карти определя и основната задача на фотограметрията - превръщането на фотографските снимки в планове и карти, които да са ортогонална проекция на заснетата земна повърхност.
 
'''Фотограметрията''' (от гръцки: ''фотос'' - светлина;'' грама'' - чертеж; ''метрео'' - измерване) е [[наука|научна дисциплина]], занимаваща се с определяне формата, размерите, положението и други количествени и качествени характеристики на различни обекти по техния фотообраз. Между обектите в местността и тяхното фотоизображение съществуват геометрични отношения, тъй като фотоснимката е централна [[проекция]] на заснетата земна повърхвост. Въпреки това фотографскиte изображения не може да се използват директно за геодезически цели. Различната отдалеченост на заснетите обекти от проекционния център (за това може да се приеме центъра на обектива), определят и различен мащаб на обектите в заснетата повърхност. Потребността от планове и карти определя и основната задача на фотограметрията - превръщането на фотографските снимки в планове и карти, които да са ортогонална проекция на заснетата земна повърхност.
[[Картинка:Photogrammetrie.gif|thumb|right|Схема на аерозаснемане на земната повърхност]]
 
==История==
 
Французинът Еме Лоседа (E. Laussedat) през 1859-1861 г. пръв изработва план от фотографски снимки. Фотограметрията се развива бързо през ХХ век, когато са създадени методики и технически средства за обработка на фотографски [[Снимка|снимки]] и получаването на топографски оригинали.
 
==Видове фотограметрия==
Line 23 ⟶ 22:
Фотограметрията работи с фотоснимки заснети от подходящо място на земната повърхност или от самолет. Използването на фотоснимки се прилага основно в две направления:
* '''Дешифриране''' на фотоснимки или [[Аерофотоснимка|аерофотоснимки]] - върху заснетата земна повърхност на фотоснимката се нанасят от специалисти топографи граници, наименования и други особености на ситуацията върху обхождания терен.
* '''Земна фотограметрия'''. Фотограметричните снимки при земна фотограметрия се заснимат от поне две фотостанции с земнофотограметрични снимачни инструменти. Най-използван е т. нар. фототеодолит, т.е. инструмент който има [[фотоапарат]] и [[теодолит]] за провеждане на ъглови измервания. Обработката на фотоснимките се извършва със '''стереоавтограф''', един оптико-механичен апарат представляващ кобинация от оптичен стереокомпаратор и механичен картировъчен апарат с писец. При този метод на заснимане и обработка се получават празнини от 20 до 50%, поради невъзможност да се заснимат и обработят долините. Незаснетите места се обработват и допълват ръчно, например с [[мензулна снимка]]. Този метод е прилаган в средата на миналия век при картиране на планински местности в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина за изработването на топографска карта на България в мащаб 1:25000.
* '''Обработка на стереопланиграф'''. ЗаснематСъс самолет се заснимат поредица от фотоснимки на земната повърхност с предварително определена база на застъпване (обикновено от 6030 -до 7565%) на всяка от тях. Използват се аерофотоснимки от нисколетящ (от 1 000 до 2 000 m) бавноходен самолет. Обработват се с апарати наричани '''стереопланиграфи'''. За целта от топографи се създава опорна мрежа, като се използват характерни, добре различими точки върху снимките (обикновено единични храстчета) чрез прилагане методите на геодезически засечки от съществуващата национална триангулачна мрежа. Когато терена не позволява директно определяне координати и височина на опорните точки чрез засечки, то се прокарват полигонови вериги, като за полигонови точки отново се избират характерни и еднозначно определими образи-точки. Това позволява в стереопланиграфа след ''абсолютно'' или ''геодезично ориентиране'' поне по три от опорните точки, да се получи стереообраз в три координати. Посредством система от оптични средства от оператор се управлява светеща марка върху стереообраза на [[релеф]]а по две оси (координати) и се изписват, чрез движение на пишещ механизъм, [[хоризонтал]]и за еднаква височина на земната повърхност и за наземната ситуация. По този метод се създават оригинали на карти и [[план]]ове в труднодостъпни местности и такива, когато е необходим по-кратък цикъл на производство.
 
<center><gallery caption="Аерофотоснимки със застъпване за фотограметрична обработка">