Иван Наумов – Алябака: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
 
[[Картинка:Cheta aliabaka.JPG|ляво|мини|300п|Четата на Иван Наумов Алябака]]
След въстанието се оттегля в България. В София, през [[1904]] година, заедно с [[Мамин Колю]], след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на [[Борис Сарафов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref>. Обикаля като войвода [[Велес|Велешко]], [[Прилеп (град)|Прилепско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Поречие|Поречието]], но поради конфликт с велешкия войвода [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] му е наредено от организацията да не се връща там. Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904 година, заедно с войводата [[Боби Стойчев]], са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство.
През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия. Тази чета участвува в сражението на [[Битка на Ножот|Ножот]] и Попадийските чукари през юли [[1907]] година, заедно с другите, дошли от България чети - на [[Тане Николов]], [[Михаил Чаков]], [[Христо Цветков]], прилепските районни чети на [[Гьоре Спирков]] и [[Мирчо Найдов]] и селските чети на [[Секула Ораовдолски]] и [[Велко Попадийски]].