|
==Националните малцинства в Европейското право==
(виж [[Малцинство#Малцинствата_в_Европейското_право|Малцинствата в Европейското право]])
Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.
===Преглед по страни===
Според<ref name="resume">[http://www1.parliament.bg/students/89_bg.htm Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“]</ref> проучването на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на република България, различните европейски страни имат два основни подхода, при дефинирането на понятието "малцинство".
При единия изчерпателно се изброяват етническите или езиковите малцинства. Той е възприет в Германия, Австрия, САЩ, Естония и Македония. В Германия например, са изброени: датчаните, [[Лужишки сърби|лужичаните]], фризите, синтите и ромите. Милионите [[турци]] живеещи там не попадат в това изброяване.
Другият подход, възприет в редица европейски държави, като Белгия, Руската федерация, Украйна, Молдова, дава обща дефиниция на разглежданото понятие, без да се изброяват изчерпателно етническите и езикови общности, които влизат в него.
Във Франция нито конституцията, нито законодателство дефинира понятието “малцинство”. Това се дължи на френската правна доктрина, според която нацията е единна и в страната няма малцинства.
===Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа===
| 