Национално малцинство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Националните малцинства в Европейското право: дълго заглавие |
→Терминът "национално малцинство" в българското право: дълго заглавие, текст+ |
||
Ред 43:
Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.
==
[[Легална дефиниция]] (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието.
====Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства"====
В свое решение <ref>[http://www.bcnl.org/doc.php?DID=168 РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.] </ref> по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".
Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва:
:''"В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение.''"
Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.
Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство":
:''"Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад.''"
От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство".
Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:
:"''От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително''".
==== Международен пакт за гражданските и политическите права ====
Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:
:"''В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. ''"<ref>[http://www.legaltheory.org/index.php?rid=26&id=35 МПГПП]</ref>
В Конституцията на Република България се казва:
<div style="text-align:left; padding:5px; border:1px solid #8888aa; background-color:#f7f8ff; width:95%; margin:0 auto; clear:both;">
| |||