Рицар без броня (филм, 1966): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
 
== Сюжет ==
 
Ваньо е весело, чаровно и любопитно момче, което често играе на рицари с приятелите си. Дуелират се с дървни мечове и картонени доспехи. Постепенно обаче Ваньо започва да се сблъсква с живота на възрастните и разбира, че той доста се различава от приказните игри. Ваньо е смутен и разочарован от поведението на родителите си, които говорят едно, но вършат съвсем друго. Затова за него настъпва истински празник, когато вуйчо му Георги го взима на разходка - ходят на интересни места, говорят си като мъж с мъж. И когато се прибира у дома, момчето нежно притиска до себе си кристалния отломък, подарен му от вуйчото. За Ваньо той е повече от вълшебен.
Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо \О. Ковачев\ бъбри весело, но бащата \Ц. Николов\ го срязва. Майката \М. Русалиева\ слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре отминава - палавникът изкача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка \Т. Масалитинова\ идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите - защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на който се доверява - вуйчото \А. Карамитев\. Когато той го взема на разходка детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо.
 
== Награди ==