Тувински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Наполетано (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 13:
}}
'''Тувинският език''' е [[тюркски езици|тюркски език]], говорен от [[тувинци]]те в автономната руска република [[Тува]], където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в [[Монголия]] и [[Китай]]. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с [[монголска азбука]], а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.
==Особености==
*Повлиян е от [[монголски език|монголския език]], [[самоедски езици|самоедските]] и [[енисейски езици|енисейските езици]], най-вече в областта на лекскиката.
*Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни {{IPA|[b]}}, {{IPA|[g]}}, {{IPA|[k]}}, {{IPA|[x]}}, {{IPA|[ɣ]}} в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *{{IPA|[oɣul]}} > *''oul'' > ''оол'' „син“.
*Според старото и по-разпространено схващане тувинският език притежава и фарингални гласни, т.нар. ''каргыраа''-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната се удължава наполовина и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.<ref>Harrison, K. David. (2001). ''Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan''. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)</ref> Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ''ер голям'', например ''аът'' {{IPA|[à:t]}} „кон“, но ''аъты'' {{IPA|[àtɯ]}} „конят му, й“.
*
*
*
▲*Особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ и не може да стои в началото на думите.
*Тувинският език е аглутинативен като всички [[тюркски езици]].
▲*Седем падежа: [[именителен падеж|именителен]], [[родителен падеж|родителен]], [[винителен падеж|винителен]], [[дателен падеж|дателен]], [[аблативен падеж|аблативен]], [[местен падеж|местен]] и [[алатив]].
*Словоредът обикновено е подлог - допълнение - сказуемо.
==Сравнение с други тюркски езици==
Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.
{| class="prettytable"
|-bgcolor='#COFOFO'
!български
!тувински
![[хакаски език|хакаски]]
![[турски език|турски]]
![[татарски език|татарски]]
![[казахски език|казахски]]
![[узбекски език|узбекски]]
![[якутски език|якутски]]
![[чувашки език|чувашки]]
|-
|''глава''|| баш || пас || baş || баш || баш || бош || бас || пуç
|-
|''нос'' || думчук, хаай|| пурун || burun || борын || мұрың || бурун || мурун || -
|-
|''ръка'' || хол|| хол || kol ||кул || қол || қўл || хол || хул „рамо“
|-
|''крак'' || бут||азах || ayak || аяк || аяқ || oëқ || атак || ура
|-
|''кръв'' ||хан ||хан || kan || кан || қан || қон || хаан || юн
|-
|''лице'' ||арын ||чÿс || yüz || йөз || жүз || - || сүүс „чело“ || çăвар „уста“
|-
|''път'' || орук||чол || yol || юл || жол || йўл || суол || çул
|-
|''земя'' || чер||тобырах || toprak || туфрак || топырақ || тупроқ || - || тăпра
|-
|''луна'' ||ай ||ай || ay || ай || ай || oй || ый || уйăх
|-
|''пепел'' ||хүл ||кÿл || kül || көл || күл || кул || күл ||кĕл
|-
|''вода'' ||суг ||суғ || su || сыв || су || сув || уу || шыв
|-
|''дъжд'' ||чаъс ||наңмыр || yağmur || яңгыр || жаңбыр || ëмғир || самыыр || çумар
|-
|''дърво'' || ыяш||ағас || ağaç || агач || ағаш || ëғоч || мас || йывăç
|-
|''яйце'' ||чуурга ||нымырха || yumurta || йомырка || җұмыртқа || - || сымыыт || çăмарта
|-
|''бял'' ||ак ||ах || ak || ак || ақ || oқ || - || -
|-
|''черен'' ||кара ||хара || kara || кара || қара|| қoра || хара || хура
|-
|''червен'' ||кызыл ||хызыл || kızıl || кызыл || қызыл || қизил || кыhыл || хĕрлĕ
|-
|''син'' ||көк ||көк || gök „небе“ || күк || көк || кўк || күөх || кăвак
|-
|''дебел''|| семис||симiс || semiz || семиз || семіз || семиз || эмис || самăр
|}
== Литература ==
<references/>
{{лингвистика-мъниче}}
| |||