Тувински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Наполетано (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Наполетано (беседа | приноси) |
||
Ред 18:
*Повлиян е от [[монголски език|монголския език]], [[самоедски езици|самоедските]] и [[енисейски езици|енисейските езици]], най-вече в областта на лекскиката.
*Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни {{IPA|[b]}}, {{IPA|[g]}}, {{IPA|[k]}}, {{IPA|[x]}}, {{IPA|[ɣ]}} в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *{{IPA|[oɣul]}} > *''oul'' > ''оол'' „син“.
*Според старото и по-разпространено схващане тувинският език притежава и фарингални гласни, т.нар. ''каргыраа''-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.<ref>Harrison, K. David. (2001). ''Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan''. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)</ref> Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ''ер голям'', например ''аът'' {{IPA|[à:t]}} „кон“, но ''аъты'' {{IPA|[àtɯ]}} „конят му, й“.
*Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устна).
*Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ {{IPA|[ŋ]}}. Той не се среща в началото на думата.
| |||