Музикална семиология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
 
'''Музикална семиология''' (семантика) е семиология на музиката, изучаването на знаците като музикални модели в различни нива. Следвайки [[Роман Якобсон]], В.Кофи Агаву заема идеята за музикалната семиода, като интроспективна или екстровертна, тоест, музикалните знаци в текста или без него. "Топики" или различни музикални конвенции (като horn calls<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=I6DjQ1-T3z8 Annamia Eriksson plays Siegfried's Horn Call by Wagner], виж още [[Валдхорна]]</ref> (''включвания ["извиквания"] на корна''), танцови форми и стилове), са разглеждани указващо от Агаву, сред други. Идеята за жест започва да играе широка роля в семиотично-музикалното изследване.
 
Самият [[Ролавд Барт]], който е семиотик и опитен пианист аматьор пише върху музиката в Образ-Музика-Текст, Отговорностите на формата и Айфеловата кула, макар, че не смята музиката за семиотична система.
 
"Има силни аргументи, че музиката дава обитание семиотична реалност, която от едновременно отногенетични и филогенетични нива е приоритетно развита върху вербалния език." (Мидълтън ''Middleton'' [[1990]], стр.172) виж Натиз ''Nattiez'' ([[1976]], [[1987]], [[1989]]), Стефани ''Stefani'' ([[1973]], [[1986]]), Барони ''Baroni'' ([[1983]]), и Семиотика ''Semiotica'' (66: 1–3 ([[1987]])).