Чакър войвода е роденРоден в [[Самоков]] в началото на ХІХ19 век и е действал в планината [[Рила]]. Известно е, че името му е било Христо, а баща му бил убит от турците, когато бил съвсем малък. Отгледал го е вуйчо му - поп Никола, който по-късно го изпратил да си изкарва прехраната в ковачницата на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Поради жестокото отношение на майстора калугер Христо избягал обратно в [[Самоков]] и започнал работа в тюфекчийницата (оръжейна работилница) на Мито Шатарента, където се научил освен да поправя и да си служи с различни оръжия до съвършенство. Тъй като имал големи, сиви очи и особен поглед го наричали Чакър (сив, сивоок). Според легендата, победил няколко турчета в хвърляне на камък и по-късно те дошли да го убият в работилницата, но той успял да избяга. Сред подвизите му са победата над Мутиш ага, над Хаджи Дамба ([[1849]]), когото Чакър войвода победил и пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписа "Или главата на Чакъра - или смърт", над Кара Бекир Пехливан и особено пълното унищожение на един табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелил прозвището "Самоковския барон". Доброволно охранявал Рилския манастир и през пролетта на ([[1854]])г. разбил албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападнали манастира. Вероятно единствено неговите хайдути са изкарвали прехраната си с честен труд, работейки като зидари, а Чакър войвода дори постигнал споразумение със самоковския каймакамин да не закача хората му докато работят, но да ги преследва щом са в гората. Убит предателски от свой четник - Иван, чиято жена Йона взела 500 гроша от турците и успяла да склони мъжа си да извърши убийството. Когато чул рева на бившите си другари, които разбрали за смъртта на войводата, Иван заклал жена си и се застрелял. Разправят, че Хаджи Демба, като научил, че Чакър войвода е мъртъв, строшил ятагана си на две и изпратил да го сложат върху гроба му заедно с неговото „евалла“.
