Цървища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40:
Към [[1900]] година според статистиката на Васил Кънчов, населението на ''Църквища'' („[[Македония. Етнография и статистика]]“) брои 350 българи, 240 турци, 50 [[арумъни|власи]] и 30 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика", София, 1900, стр.184.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Цървища има 440 българи екзархисти, 40 българи [[Цариградска патриаршия|патрирашисти]] [[гъркомани]] и 90 власи. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 57 ученика.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.</ref>
 
ЦървищаСелото е освободено от османска власт от [[Седма рилска дивизия]] през октомври [[1912]] година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през [[1913]] година, ноЦървища попадае вопожарено Гърцияот следгръцката Междусъюзническатаармия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.]</ref>
След войната попада в пределите на Гърция.
 
В [[1924]] година в селото са заселени гърци бежанци от Турция и селото брои 220 къщи със 70 българи, 130 гръцки колонисти и 20 власи. През 1925 година всички българи без две семейства се изселват в България - в [[Мелник]] и Мелнишко, в [[Коиловци]] и други.<ref>Йордан Н. Иванов. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.28</ref> В [[1927]] година името на селото е променено на Капнофитон.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>
 
== Външни препратки ==