Българо-унгарски войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) Нова страница: {{редактирам}} {{Инфокутия Военен Конфликт| |име=Българо-унгарски войни |конфликт= |картинка= |px=... |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м приключих, ама има нужда от доизглаждане на изказа и нещата |
||
Ред 1:
{{Инфокутия Военен Конфликт|
|име=Българо-унгарски войни
Line 27 ⟶ 26:
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си моравския лидер [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик крал на източна Франция отвърнал като създал съюз с българите, чийто цар [[Борис I]] изпраща войски, за да помогнат да подчинят Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължи 25 години: Унгарци и моравци срещу българи и франки. Унгарското завоевания един от факторите разстроили военния баланс. По-рано от завоеванието, през 881 [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 Святополк още веднъж отказва да почете франките като все още разчита на унгарските си съюзници - но също и на отмъщението си към българите.
Ситуацията придобила решаващ изход през септември 892, когато [[Владимир Расате]] информира [[Арнулф Каринтийски]], че франките не могат повече да разчитат на неговата армия в Карпатите. Франкската делегация е била още при [[Симеон I]], престолонаследник на трона; някога заложник при византийците сега той се приготвяза война.
[[Image:HungariansPursueBulgarians.jpg|250px|left|thumb|Българите напускат Силистра след като са победени от унгарците.]] В отговор пратеника на византийският император [[Лъв VI]] Никита Склерос се среща на долен Дунав с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан и те се съгласяват да образуват съюз. Като резултат от това унгарските сили водени от сина на Арпад Лиюнтика - води армия от кабарски помощни отряди на унгарците и може би [[секеи]], които с помоща на византийците преминали Дунава и нападнали българите в гръб. Симеон прекратява кампанията си срещу унгарците и се обръща срещу византийците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър.
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.
В кървавата [[битка при Южен Буг]], българите водени от Симеон I и баща му [[Борис I]], който е бил монах по това време, побеждават решително унгарците. Скоро след тази победа Симеон спира преговорите с византийците и през лятото на 896 византийската армия е разбита при [[Битка при Булгарофигон (896)|Булгарофигон]].
== Конфликти през 10 век ==
[[Image:Salan glad01.png|thumb|200px|Владенията на Глад и Салан вътре в българското царство. Земите на Менуморут са разположени на север от владението на Глад.]]
През 913 Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които превзема от византийците повечето от Балканския полуостров; шест години по-късно той сменя титлата си от хан на цар. За да завладее остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с [[печенеги]]те срещу българите. Болезнените последици от съюза между българите и печенегите през 895 е още пресен в спомените на унгарците. Докато печенегите остават неприятели, унгарците няма как да провокират Симеон чрез завладяване на земите му на север от Карпатите и Дунава.
== Войната от 1003 ==
От падането на българската столица Преслав през 971 Българската и византийската империи са състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003, когато унгарците се намесват. По това време управителя на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армия и твърдо защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнството в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref>
[[Image:Skylitzeshungarosvencenabulgarosdesimeon.jpg|250px|left|thumb|Унгарците побеждават българската армия.]]
Макар брака между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарският цар да установяват приятелски отношения между двете най-силни държави в района на Дунава, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза [[Стефан I]]. В резултат на конфликта брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса е развален. Впоследствие унгарците атакуват Ахтум, който бил зад гърба на претендентите за унгарския трон. Стефан I убедил Ханадин, дясната ръка на Ахтум да му помогне с атаката. Когато заговора се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските сили.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин, седалището на Ахтум. Макар много войници да се изискват за участие в защитата на града, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когато неговите войски са победени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав отслабва.
== Източници ==
* {{cite book
| title = The Bulgarian Khans and Tsare
| last = Andreev
| first = Jordan
| coauthors = Milcho Lalkov
| chapter =
| year = 1996
| language = Bulgarian
| publisher = Abagar
| isbn = 954-427-216-X
}}
<references />
[[Категория:Първа българска държава]]
[[Категория:Войни на България]]
{{Портал Военна история на България}}
[[en:Bulgarian-Hungarian Wars]]
| |||