Никола Станчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
{{БОШ}}
Никола Станчев - първият
Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56
Първият винаги
се помни. Неза-
висимо дали
става дума за
изобретение, научно
или географско откри-
тие, литература или
спорт. Затова България
винаги ще помни своя
първи герой. Този, от
когото започна златното
ни олимпийско броене.
Този, който направи не-
мислимото в Мелбърн
през 1956-а и взе злато-
то, когато почти всички
го бяха отписали.
Борецът Никола Стан-
чев и неговият подвиг
на тепиха в Мелбърн в
кат. 79 кг на свободния
стил сложиха началото
на златния летопис на
българските олимпийци.
Станчев е роден на
11 септември 1930 г. в
село Твърдица, Бургас-
ко. Според неговия тре-
ньор в Мелбърн - мла-
дия тогава Райко Пет-
ров, Никола Станчев е
самобитен талант, нау-
чил техниките, наблю-
давайки многобройните
народни борби в Стран-
джанския край.
Началото в Мелбърн
е повече от добро за
юначния странджанец.
Той печели срещу гру-
зинеца Схиртладзе, от
когото три пъти е губил
преди това. Самият
Станчев обаче разкри-
ва, че последната побе-
да на Схиртладзе срещу
него направо му е била
подарена от съдиите.
Това се случило по вре-
ме на Световната купа в
Москва.
И когато всички в на-
шия лагер в Мелбърн
очакват след успеха
срещу грузинеца побед-
ната серия да продъл-
жи, следва студеният
душ - поражение с туш
от японеца Кацурамото.
Тази загуба като че ли
слага край на всички на-
дежди, защото, за да
стигне до финала и да
стане шампион, Стан-
чев трябва да бие всич-
ките си съперници с
туш.
Трите му схватки след
двубоя с Кацурамото
(или Куцото рамо, както
го нарича тогава Петко
Сираков, мир на праха
му) влизат в митология-
та.
Силата, волята и
майсторството на стран-
джанеца, както и такти-
ката в отделните срещи,
изработена от Райко
Петров, донасят първо-
то златно олимпийско
отличие на България.
Пръв усеща плещите
си залепени за тепиха
западногерманецът
Щер, същата съдба спо-
летява след това и шве-
да Лимбланд. Не се раз-
Някои чуждестранни
журналисти дори ги на-
рекоха “големите артис-
ти”. И с право. Защото
противниците, които ос-
таваха, бяха невероятно
силни. Срещу тях не бе
достатъчно само да си
силен и да гориш от же-
лание. Можеха да бъдат
победени единствено с
тактика.
И тази тактика бе раз-
работена и изпълнена
блестящо от тандема
Райко Петров-Никола
Станчев.
В двубоя си срещу за-
падногерманеца Щер
Никола Станчев играе
хитро. Като че ли изпол-
зва тактиката “умрялата
лисица”. От неговата
борбеност, от стръвта
му към атаката няма и
следа. Изглежда дори
уплашен - като че ли се
пази. От светкавичните
му гмуркания няма и по-
мен. За всички специа-
листи изходът от този
двубой е повече от
ясен. С такава борба
загубата на българина е
неизбежна, мислят си
те.
Минутите текат, но
промяна няма.
Та това е лесна пляч-
ка, сякаш в този момент
си мисли Щер, защото в
тактиката му на задър-
жане, която му осигуря-
ва достатъчната за него
равна среща, започва
да се проявява стремеж
към активност. Защо да
не премачка бързо уп-
лашения си съперник?
Изкушението е наис-
тина голямо. И германе-
цът не издържа и тръгва
да атакува. Никола
Станчев дори го поощ-
рява в това му намере-
ние, като отстъпва.
Но българинът чака
точно това. Отклонил
вниманието си от защи-
тата, Щер отново се
хвърля да атакува. Това
е мигът на истината - ка-
то мълния българинът
се впуска в краката му.
Секунда по-късно гър-
бът на Щер изплющява
върху тепиха, затиснат в
могъщата прегръдка на
великия странджанец.
Сам зашеметен от ус-
пеха или може би в же-
ланието да изиграе ро-
лята си докрай, той про-
дължава да държи ту-
ширания вече против-
ник. Съдията със знаци
трябва да го убеждава,
че всичко е свършило,
че победата е негова...
Прологът към златния
медал, режисиран от
Райко Петров и изпъл-
нен със забележителна
артистичност и майстор-
ство от Никола Станчев,
завършва с невероятен
успех. И овации. Но “пи-
есата” има още две
действия. Главна роля в
първото, разбира се, е
на шведа Линдблад.
Ето какво пишат пра-
тениците на “Народен
спорт” за тази схватка:
“Такава изтощителна
борба малцина бяха
виждали. Накрая и два-
мата бяха изчерпали си-
лите си до такава сте-
пен, че само ако имаше
някой да ги побутне,
щяха да рухнат на тепи-
ха. Само искрица сила
бе нужна за победата!
Искрица само!... Намери
я Станчев! Кой знае от
кое кътче на коравата
му странджанска душа
се появи тя, за да плам-
не последното усилие.
Шведът бе туширан!
Двамата борци лежаха
в изнемога и само по си-
яещото от щастие изпо-
тено лице на българина
можеше да се познае
кой е победителят...”
Финалът срещу аме-
риканеца Ходж е една
неповторима схватка.
За да бъдеш победител
в нея, трябва да прите-
жаваш не само сила и
техника. Трябва да
имаш и
стоманена
воля, и
непреклонен дух
Има ги обаче само
един от двамата борци -
българският. В този дух
и тази воля се блъскат
могъщите вълни на не-
отразимите атаки на
Ходж и се превръщат в
облаци воден прах. С
тях Никола Станчев на-
мира пролуките в отбра-
ната на съперника. За
да го облее накрая
златният блясък на по-
бедата. Първата във ве-
ликата спортна история
на България.
“В Мелбърн българс-
ките борци бяха още не-
познати на света - ще
разказва по-късно проф.
Райко Петров. - Те оба-
че не се смутиха от
гръмката слава и титли-
те на своите съперници,
от необичайните усло-
вия на големите състе-
зания. Примерът на на-
шите пионери заслужа-
ва да се припомня вина-
ги. Най-високия връх
достигна Никола Стан-
чев. След неприятната
загуба с туш от Кацура-
мото той трябваше да
побеждава само с туш.
Такава възможност съ-
ществува само в теория-
та. Вярата и дързостта
на могъщия странджа-
нец бяха толкова силни,
че
превърнаха
невероятното
във факт
Пътят до първата
олимпийска титла ще
остане за България ви-
наги един от най-ярките
примери в спортната ни
героика... Българските
борци в Мелбърн не бя-
ха по-силни и по-школу-
вани от именитите си
противници. Те обаче
носеха в себе си силата
на духа, закален в на-
родните борби.”
Олимпиадата в Мел-
бърн роди двама изклю-
чителни тактици - боре-
ца Никола Станчев и
треньора Райко Петров.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...
l Освен олимпийската титла Никола Станчев е
балкански шампион в Истанбул през 1959 година.
Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в
свободния стил, а 3 в класическия.
l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до
него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се
навършиха 50 години от олимпийската му титла в
Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица
Никола Станчев е с патерици, защото единият му
крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва
златна значка на БОК.
l След края на състезателната си кариера Ни-
кола Станчев е помощник на Райко Петров в на-
ционалния тим за период от 2-3 години.
l Станчев твърди, че от настоящите борци лю-
бимец му е Серафим Бързаков.
{{българи-мъниче}}
| |||