Себе-психология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{психоанализа}}
'''
== Етимология ==
Хайнц Кохут започва с идеализиран образ на Фройд и неговите теории, но с Аз-психологията той прекратява връщането си към корените на психологията, гледайки на терапията по-скоро като на "лечение чрез говорене", отколкото като на аналитичен процес. След повече от век на противоречиви, но работещи, теории за психиката, Кохут обсъжда, че това, което кара терапията да работи е повече за пациента, отколкото за аналитичните теории. За да се направи така, че да работи терапията е нужно някой да се обърне към същността на пациента.▼
Себе-психология от [[английски език|англ]]. ''self psychology'', на [[руски език]] преведена като ''селф-психология'', ''психология самостти'', от думата '''self''' на английски, преводима на български като '''"собствено аз"''' или в цели думи като self-esteem, selfishness, като представки '''"себе-"''', '''"само-"''' или местоимение '''"си"'''.
== Същност ==
Себе-психологията обяснява [[психопатология]]та като резултат от разстроени и неудовлетворени нужди. Същностни за разбирането на себе-психологията са концепциите за [[емпатия]], ''себе''-обект, отражение, идеализиране, [[алтер его]] и триполярна същност. Макар себе-психологията също да разпознава някои определени нагони, конфликти и комплекси представени във фройдовата психодинамична теория, те се разбират вътре в различна рамка.
▲Хайнц Кохут започва с идеализиран образ на Фройд и неговите теории, но с
== Източници ==
| |||