Славистика: Разлика между версии

 

== История на славистиката ==

Славянската филология е създадена като наука в края на [[18 век|18]] и началото на [[19 век]], но още през [[16 век|16]] и [[17 век]] има отделни трудове в тази насока. Макар че понастоящем славистиката е комплексна наука, в началото си тя се занимава предимно със [[старобългарски език|старобългарския език]], наричан от някои учени ''старославянски език''.

 

Като предпоставки за появата на славянската филология като наука се считат духовният подем на славянските народи, национално-освободителното движение сред [[южни славяни|южните]] и [[западни славяни|западните славяни]], [[романтизъм|романтизмът]], както и постепенното натрупване на сведения и появата на научни трудове за славянската литература, езици и култура.

 

=== Йозеф Добровски ===

За водеща фигура сред основоположниците на славистиката се счита [[Йозеф Добровски]], който през [[1821]] г. издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие ''„Студия върху стария диалект на славянския език“'' (''Institutiones linguae slavici dialecti veteris'').

 

=== Александър Востоков ===

Втора по значимост фигура сред основоположниците на славянската филология е [[Александър Востоков]], който поставя [[сравнително-исторически метод (лингвистика)|сравнително-историческия метод]] в основата на своите изследвания. Той пръв обосновава научно твърденията, че [[юсове]]те в старобългарски са [[назална гласна|назални гласни]]. През [[1820]] г. издава ''„Разсъждения за славянския език“'' (''Рассуждения о славянском языке'').

 

=== Павел Йозеф Шафарик ===

[[Павел Йозеф Шафарик]], дядо на [[Константин Иречек]], е един от най-изтъкнатите основоположници на славистиката. Неговите трудове ''„История на славянските езици и литератури по всички наречия“'' ([[1826]]) (''Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten''), ''„Върху произхода на славяните“'' ([[1828]]) (''Über die Abkunft der Slawen'') и ''„Славянски старини“'' ([[1836]]–[[1837]]) (''Slovanské starožitnosti'') го правят пряк продължител на делото на Добровски. С труда си ''„Славянски народопис“'' ([[1848]]) (''Slovanský národopis'') поставя началото на славянската историческа етнография.

 

=== Франц Миклошич ===

[[Франц Миклошич]] пръв съставя пълен старобългарски речник: ''„Речник на стария диалект на славянския език“'' ([[1850]], [[1862]]–[[1865]]) (''Lexicon linguae slovenicae veteris dialecti''), а с труда си ''„Сравнителна граматика на славянските езици“'' ([[1852]]–[[1875]]) (''Vergleichende Grammatik der slaw. Sprachen'') става основоположник на [[сравнително славянско езикознание|сравнителното славянско езикознание]].

 

=== Ватрослав Ягич ===

През [[1906]] г. [[Ватрослав Ягич]] издава своя труд ''„История на славянската филология“'' (''История славянской филологии''), в който изтъква, че славянската филология е наука за целокупния културен живот на славянството, че тя разглежда историята на славянските народи, техния фолклор, дори правните, обществените и религиозните възгледи на славяните.

 

 

=== Милош Вайнгард ===

През [[1924]] г. [[Милош Вайнгарт]], ректор на ''Карловия университет'' в [[Прага]] ([[1925]]–[[1926]]), отпечатва статия в известното списание ''„Славия“'', в която изтъква, че сравнително-историческият метод е в основата на славянската филология. Той поддържа тезата, че при славистичните изследвания трябва да се имат пред вид взаимоотношенията и общите черти.

 

Съвременното понятие ''славистика'' включва:

* ''славянско езикознание''

 

== Външни препратки ==

* [http://www.lib.berkeley.edu/Collections/Slavic/internet.html Ресурси по славистика в Интернет] (на английски)

* [http://www.uj.edu.pl/IRO/NEWSLET/IRC7/Suchanek1.html Международен конгрес на славистите в Краков] (на английски)

 

== Използвана литература ==

* Иван Леков, ''Увод в славянската филология'' (лекции в СУ, 1976)

* Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978–1979)

 

 

[[cs:Slavistika]]