Франсис Пуленк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: zh:弗朗西·普朗克 |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
== Концерти ==
Концерт-балет за пиано и 18 инструмента (1929), концерт за 2 пиана и оркестър(1932), концерт за орган и струнен оркестър (1938).
ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС
опера в едно действие
Музика: Франсис. Пуленк - Текст: Жан Кокто
Превод Огнян Стамболиев
първо сценично изпълнение в България на 31 март 2007
47 международен фестивал МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ – РУСЕ – 2007
С УЧАСТИЕТО НА: ВИОЛЕТА ШАХАНОВА, СОПРАН
НА РОЯЛА: ЕВГЕНИ ЖЕЛЯЗКОВ
ПОСТАНОВКА: ТЕОДОР СТАМБОЛИЕВ
ГРЕШКАТА
Ало, ало!
Не, не, мадам, това е грешка, затворете.
Но аз съм също абонат.
Затворете, моля ви.
Не, не, тук не е доктор Шмид!
Нула осем, не нула седем. Ало! Това е смешно!
Търсят ме. Не знам.
Но, мадам, какво искате? Какво да правя?
Не съм виновна. За нищо...
Кажете на тази дама да затвори!
+++
Ало, скъпи? Да, добре.
О, колко трудно бе за мен да чуя гласа ти в този хаос!
Да, да, не... Да, точно шанс е!
Току- що се прибрах, преди това не си ли звънил!
Ах, не, не, вечерях навън със Марта.
Може би е десет часа?
У вас ли си? Виж стенния часовник..
И аз така си мислех. Да, скъпи мой.
Снощи ли?
+++
КАКВО СЕ СЛУЧИ СНОЩИ
Снощи си легнах веднага да спя-
и защото не можах да заспя,
взех приспивателно. Не, само едно, в девет часа.
Болеше ме малко главата, но ми мина.
Пристигна Марта, закусихме заедно.
Разходихме се, върнах се вкъщи. Аз...Кой?
Да, много силна...
Аз имам много, много кураж...
След туй?
След туй се облякох и Марта дойде да ме вземе.
Отидохме у тях, тя беше толкова добра...
Само на вид, но не е такава.
Ти имаш право както винаги.
С розовата рокля и черната шапка.
Да, още съм със шапката.
А ти? Излизаш ли?
Останал си вкъщи?
Кой процес! Ах, да...
Ало! Ало! Мой скъпи, позвъни ми, ако някой пак ни прекъсне.
Не, аз съм тук.
+++
ПИСМАТА
Чантата? Да, нашите писма. Можеш да ги вземеш когато пожелаеш.
Много тежко...
Аз разбирам.
О, скъпи мой, не се извинявай, това е естествено да,
много глупава ставам. Ти си тъй мил!
Аз не знам, не вярвах, че съм толкова силна.
Каква комедия? Кой? Мислиш, че играя комедия играя? Аз?
Ти ме познаваш, не съм способна на това. Няма нищо...
Много спокойна. Ти би го чул. Казвам, ти би го чул.
Нима гласът ми звучи като че крия нещо?
Не, аз взех решение да бъда смела и ще бъда!
Аз всичко си заслужих.
Лудост беше да искам щастие толкова неземно.
Мили, послушай, ало, скъпи, слушай...
Нека да ти кажа. Не се обвинявай. Аз съм виновна...Да, да...
Спомни си неделята във Версай, и твоята телеграма. Тогава...
Аз пожелах да дойда, закрих ти устните с ръка и казах, че всичко ми е безразлично.
Не, не, тук нямаш право. Аз телефонирах първа.
Беше вторник, сигурна съм, вторник, двадесет и седми.
Учудваш се, че помня тези дати...
Твоята майка? Защо? О, това не ми помага.
Не, още не зная. Може би да.
О, не, мисля че не веднага, а ти?
Аз не знаех, че е толкова скоро.
Тогава почакай...
Много просто: утре сутринта писмата ще бъдат при портиера.
Жозеф може да ги вземе.
О, ти знаеш, много е възможно да остана,
а може, все пак, да отида на село за няколко дни при Марта.
Да, скъпи мой.
Но как така? Но аз говоря силно? Чуваш ли ме, сега?
Това е странно! Чувам гласа ти, като че ли си тук, в моята стая..
А сега и аз не те чувам вече.
Да, но тъй далече. Чуваш ме, нали?
Не, добре, те чувам както преди.
Твоят телефон звънеше.
Но сякаш не беше той.
+++
СМЯХ ПРЕЗ СЪЛЗИ
Аз те виждам, ти знаеш. С какво шалче си? Червено!
Ти си със запретнати ръкави,
в твоята лява ръка е слушалката, а в дясната- писалката.
Ти рисуваш профили, звезди, мънички сърца върху хартия?
А,ти се смееш? Моите очи сега на мястото на ушите ми!..
+++
И АЗ ТЕ ВИЖДАМ...
О, не, скъпи мой, сега, не ме гледай!
Страх ли? Не, не се страхувам...
И вече свикнах да спя сама.
Да, да, да, аз обещавам, аз обещавам, ти си тъй мил.
Не зная . Не искам да се гледам, дори не смея да запаля лампата в банята..
Да, там. Защото срещам там очите на една стара дама...
Не, не! Една стара дама с угаснал взор, с бели коси и бръчки под очите.
Ти си добър! Но, скъпи мой, очарователен образ, то не е за мен, то е за артистки.
Ти ми казваше преди: “Гледай ме, обичам грозната ти муцунка.”
Да, скъпи господине! Аз се шегувам. Ти си глупчо...
+++
Щастлива съм, че си несръчен и, че ме обичаш,
Ако не ме обичаше и беше неискрен с мен,
ти би превърнал телефона в ужасно оръжие,
в оръжие, убиващо безследно, невидимо, без шум.
Аз, аз- лоша?! Ало, скъпи ... къде си?...Ало, госпожице, ало ...прекъснаха ни!.
Ти ли си? Но, не, госпожице, прекъснаха ни, аз не знам...
Между впрочем... Да, почакайте... нула, четири, седем . Ало! Заето?
Той набира отново. Да.
+++
РАЗГОВОР С ЖОЗЕФ
Ало! Нула, четири, седем ?
Ало! Вие ли сте, Жозеф?
Аз съм, да. Прекъснаха ни с господина. Излязъл ли е?
Да, да, няма да се върне днес?...
Добре, колко съм глупава!
Господинът ми позвъни от ресторанта,
прекъснаха и аз позвъних вкъщи веднага...
Извинете, Жозеф! Мерси! Мерси!
Лека нощ, Жозеф.
+++
ПОМИСЛИХ СИ, ЧЕ ТИ ПРЕКЪСНА...
Ало, скъпи, ти ли си?
Прекъснаха ни.
Не, не, аз почаках. Звънеше се, когато вдигнах не се обади никой.
Разбирам... Добре... Искаш да спиш?
Ти си тъй добър, че позвъни, тъй мил.
Не, аз още съм тук. Да, прости ми това притеснение..
Не, няма нищо. Кълна ти се, че няма нищо...Все едно.Ти грешиш.
Разбираш ли, че ние само говорим, говорим...
+++
ПРИЗНАНИЕТО
Послушай, моя любов, аз нямам сили да те лъжа.
Да, аз зная, вярвам ти аз, убедена съм...
Не, не е това, а защото те излъгах тук, по телефона,
ето вече четвърт час те лъжа..
Аз зная, че не мога вече нищо да чакам,
но и в лъжата също няма щастие.
И после, аз не обичам да те лъжа, не мога повече,
не мога да те лъжа даже за добро.
О, нищо страшно, скъпи мой.
О, разбира се, че те излъгах за роклята.
Излъгах те, че вечерях с Марта...
Не съм вечеряла, не съм с розовата рокля,
облякох си мантото върху нощницата.
Защото много те очаквах, все гледах телефона, отивах, сядах,
ставах, из стаята се лутах,
направо полудях!
+++
Тогава си сложих мантото и реших да изляза.
Взех такси и стигнах до твоите прозорци, за да чакам.
Е, добре, да чакам, да чакам – какво не зная.
Да, ти си прав, аз те слушам.
Ще бъда умна, да, обещавам, ще отговоря на въпросите ти, кълна се!
Да, бях тук. Не мога да ям, не съм в състояние,
бях много болна..
Снощи трябваше да взема хапче, за да заспя.
Помислих в миг, че ако взема повече, ще спя по-добре,
а ако взема всичките, ще заспя без мечти, непробудно.
Ще бъда мъртва!
И взех тогава всичките, в гореща вода ги разтворих -
и засънувах и мечтата ми се сбъдна..
Събудих се и бях почти щастлива, мислех, че това е сън,
но истината в миг съзнах,
че съм сама и че повече главата ми няма да легне върху твоето рамо,
разбрах, че не мога вече да живея..
Почувствах се вледенена и не усещах сърцето ми да бие.
Смъртта приближаваше тихо и аз не можех да подтисна своя ужас.
След час телефонирах на Марта.
Нямах куража да умра сама.
Скъпи, скъпи...
Беше четири сутринта, тя дойде с лекаря, неин съсед.
Аз изгарях в огън!.
Докторът ме прегледа, а Марта остана при мен..
Помолих се да си отиде - защото очаквах да ми се обадиш.
Добре съм.
Не се безпокой. Ало!
Помислих, че ни прекъснаха.
Ти си добър, скъпи мой, прости ми, че толкова скръб ти причиних.
Да,говори, говори, кажи ми нещо!
Каквото и да е. Много се измъчих.
Трябваше само да чуя твоя глас и всичко мина.
Като затворя очи и си спомня –
преди, когато бяхме заедно и главата ми лежеше върху твойта гръд,
там, до сърцето, твоят глас звучеше пак така, както сега по телефона...
Ало! Чувам там музика...
Чувам музика!
Трябва да почукаш на стената:
съседите ти не бива толкова късно да пускат своя грамофон.
Не, няма нужда.
Да, утре лекарят ще дойде да ме види пак.
Не се безпокой.
Марта ще ти каже, щом трябва.
Кой? О, да, много добре!
Ако не ми се беше обадил, щях да бъда мърва!.
Прости, аз зная, че тази сцена е непоносима,
ти си много търпелив с мен,
но разбери - аз страдам, сега този шнур единствено ме свързва с теб.
Онази нощ?
Аз заспах заедно със телефона.
Не, на креслото, а на леглото.
Да, аз знам, че съм смешна.
Все пак телефонът беше при мен в леглото,
ти разбери – той единствен свързва ме с теб!
Защото ти ми говореше.
+++
Пет години живях за тебе!
Ти беше въздухът, който дишах,
Дните ми минаваха в чакане,
закъснееше ли, мислех, че си умрял!
И тогава умирах заедно с теб.
И оживявах, щом се появеше.
И умирах от страх, че накрая ще си отидеш!
+++
Сега аз дишам, защото ти ми говориш.
Накрая, моя любов, аз заспах.
Заспах, защото беше първата нощ.
Не можах да издържа.
Но на втората нощ..., след това, третата и да, о, да... и така ден след ден...
Боже, какво ще правя?
Да допуснем, че ще спя, все пак всяка сутрин трябва да се събудя,
Трябва да ставам да се мия, да ям, да излизам и къде да отида?
Скъпи мой, не съм имала никого освен теб!
Марта, с нейните грижи... Да,сама съм.
+++
КУЧЕТО
Вече два дни той лежи в антрето.
Исках да го повикам, да го погаля.
Не позволява да го пипна.
Още малко ще ме ухапе.
Да, мен!
Много се изплаших.
Нищо не яде, даже не помръдва.
И като ме гледа, настръхвам от погледа му..
Нямам представа защо.
Може би мисли, че съм ти сторила зло...
Бедното куче!
Нямам причина да му се сърдя...
Аз го разбирам добре.
Той те обича и защото те няма тук,
мисли, че аз съм виновна виновна.
Да, скъпи мой, аз разбрах, но едно куче, макар и твърде умно
не може това да разбере.
Аз не зная, скъпи мой, как мога да зная.
Той просто не е на себе си.
+++
Мечтая да накъсам всички наши снимки наведнъж,
без сметка да си дам!
Дори и за един мъж това би било много трудно.
+++
ГРУБАТА ДАМА
Ало! Ало! Мадам! Моля, затворете.
Пречите ни да говорим!
Но, не, мадам, ние не желаем да ви стане интересно.
Щом смятате, че е глупост, не губете вашето време, веднага затворете!
Не се ядосвай! ... Най-после!
Не, не, тя затвори, но преди това ми каза нещо...
Ти си огорчен, познавам те добре.
Но, скъпи мой, тази дама е лоша и тя не те познава.
И мисли, че ти си като всички.
О, не, скъпи мой, не е едно и също.
Много хора любят или пък мразят.
Раздялата е раздяла.
И бързат да забравят.
Ти не можеш да разбереш някои неща.
Прави като мен по-добре, не им обръщай внимание.
О, нищо... помислих, че говорим както преди
и ужасната истина в миг осъзнах...
+++
Преди време заедно с теб можехме да забравим
и всичко невъзможно да превъзмогнем лесно.
С прегръдка да се убедим в нашата любов,
един-единствен поглед можеше да промени всичко.
Но сега телефонът промени всичко!
И всичко свърши.
+++
И КРАЯТ...
Бъди спокоен, никой не го прави втори път.
Няма да посмея да купя револвер...
Представяш ли си: аз да купя револвер?!
Не бих намерила смелост, за да измисля лъжа, мой скъпи!
Не, няма... И ще трябва повече смелост.
В някои случаи и лъжата помага.
Не ме ли лъжеш, за да облекчиш моята мъка...
Аз не казвам, че лъжеш.
Аз казвам: ако ме лъжеш, и аз зная това.
Ето например: не се обаждаш от своя дом, а ми казваш...
Не, не, скъпи мой, послушай...
Аз ти вярвам.
Да, разбрах, много те разстроих.
Аз казвам само, ако от доброта би ме излъгал
и аз разбера това, щях да ти бъда благодарна...
О, Боже, нека позвъни пак!
Пак ни прекъснаха...
Аз казвам само, че ти ако от доброта би ме лъгал
и аз знам, че ти ме лъжеш, бих ти била тъй благодарна за това.
Но да, ти си луд!
Скъпи мой, моя любов! Така и трябва, но туй е страшно.
Никога нямам смелост...
Да, мислех, че отново сме двама, но в миг нещо ни разделя,
зейват пропасти, раснат стени, цял един град ни разделя.
+++
Аз обвих шията си с шнура, и твоят глас сега е около нея,
да, обвита съм в твоя глас.
Време е случайно някой да ни раздели.
О, скъпи мой!
Как мога аз да си помисля толкова грозни неща?
Аз знам, че тази раздяла може би за теб е много по-жестока болка от моята...
Не, не... Как, в Марсилия?
Тогава, скъпи мой, в други ден ще бъдете там вечерта.
Аз те моля, много те моля,
ти не отивай в този хотел, в който с теб сме отсядали преди.
Нали не се сърдиш?
Защото някои неща не мога вече да си ги представя, сякаш ги няма
или те съществуват някъде извън моите сетива...
По– леко ми е тъй... нали разбираш?
Мерси, мерси... ти си добър, обичам те.
+++
И тъй сега, машинално щях да кажа пак: довиждане.
Не трябва. О, по-добре е. Скъпи мой...
Любими мой, аз съм силна.
Сега побързай, затвори, бързо затвори.
Любими, обичам те, обичам те, обичам...
Превод и адаптация:
Огнян СТАМБОЛИЕВ
{{СОРТКАТ:Пуленк, Франсис}}
| |||