Щокавско наречие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 5:
[[Термин]]ологичното понятие за щокавски диалект възниква след образуването на ''Кралството на сърби, хървати и словенци'', респективно [[Югославия]]. Сред подръжниците за създаването на общ '''[[сърбохърватски]]''', даже '''сърбохърватскословенски език''', е дори [[Иво Андрич]]. Ентусиазма е голям, но реалностите други. Под въздействие на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]] се пристъпва към кодифицирането ([[стандарт]]изирането) на новия език. За целта [[фразеология|фразеологично]] различните кайкавски и чакавски хърватски говори са обособени в отделни "диалекти", а всички останали говори са вкарани в графата ''щокавски'', под което се разбира, че те употребяват, като общо правило, въпросителното местоимение ''що'' ([[български|българско книжовно]]: ''какво'') в разговорната реч.
 
Естествено приПри кодифицирането на новия език не са взети предвид редица [[История|исторически]], [[Етнография|етнографски]], [[Култура|културни]] и [[Религия|религиозни]] дадености в различията между отделните [[южни славяни|южнославянски]] [[народ]]и населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на [[език (лингвистика)|езиковия]] експеримент се получава една мешавица ''([[сръбски|ср]]. мешавина)'', чието разговорно и [[жаргон]]но название добива на български името [[шльокавица]] (използвано въобще в пеоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в [[интернет]]/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че [[сърби]]те от старото [[Княжество Сърбия|княжство]] и [[Кралство Сърбия|кралство]], както и [[черногорци]]те използват [[кирилица]]та за [[азбука]], а сърбите от [[Войводина]], [[бошняци]]те (включително в [[Санджак (област)|Санджак]]), [[хървати]]те и [[словенци]]те - [[латиница]]та, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на [[нация]]та [[югославяни]], не са отчетени редица съществени детерминационни фактори, най-важните от които са:
* липса на обща [[история]] между народите;
* елиминиране на [[български]]те говори на територията на бивша Югославия, включително във [[Вардарска Македония]], чрез обявяването им за сръбски;