Българо-унгарски войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м приключих, ама има нужда от доизглаждане на изказа и нещата
кат
Ред 23:
 
== Унгарското завоевания (Войната от 894-896) ==
[[Image:Honfoglalas.gif|250px|right|thumb|Придвижване при унгарското завоевание. Да се забележи, че (северните граници на България са неопределени.)]]
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си моравския лидер [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик крал на източна Франция отвърнал като създал съюз с българите, чийто цар [[Борис I]] изпраща войски, за да помогнат да подчинят Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължи 25 години: Унгарци и моравци срещу българи и франки. Унгарското завоевания един от факторите разстроили военния баланс. По-рано от завоеванието, през 881 [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 Святополк още веднъж отказва да почете франките като все още разчита на унгарските си съюзници - но също и на отмъщението си към българите.
 
Ред 35:
 
== Конфликти през 10 век ==
[[Image:Salan glad01.png|thumb|200px|Владенията на Глад и Салан вътре в българското царство. Земите на Менуморут са разположени на север от владението на Глад.]]
През 913 Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които превзема от византийците повечето от Балканския полуостров; шест години по-късно той сменя титлата си от хан на цар. За да завладее остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с [[печенеги]]те срещу българите. Болезнените последици от съюза между българите и печенегите през 895 е още пресен в спомените на унгарците. Докато печенегите остават неприятели, унгарците няма как да провокират Симеон чрез завладяване на земите му на север от Карпатите и Дунава.
 
== Войната от 1003 ==
От падането на българската столица Преслав през 971 Българската и византийската империи са състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003, когато унгарците се намесват. По това време управителя на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армия и твърдо защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнството в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref>
 
[[Image:Skylitzeshungarosvencenabulgarosdesimeon.jpg|250px|left|thumb|Унгарците побеждават българската армия.]]
Макар брака между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарският цар да установяват приятелски отношения между двете най-силни държави в района на Дунава, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза [[Стефан I]]. В резултат на конфликта брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса е развален. Впоследствие унгарците атакуват Ахтум, който бил зад гърба на претендентите за унгарския трон. Стефан I убедил Ханадин, дясната ръка на Ахтум да му помогне с атаката. Когато заговора се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските сили.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин, седалището на Ахтум. Макар много войници да се изискват за участие в защитата на града, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когато неговите войски са победени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав отслабва.
 
Line 59 ⟶ 60:
[[Категория:Първа българска държава]]
[[Категория:Войни на България]]
[[Категория:История на Унгария]]
[[Категория:Политика на Унгария]]
{{Портал Военна история на България}}