Разлика между версии на „Скопие“

м
(→‎1912—1944: извори да искаме)
{{цитат|Цялото население излезе. Всичкото време и от всички се хвърляха венци и цветя. Къщите украсени с наши флагове и килими. Улицата ... обсипана с цветя. Хората плачат. Неописуем възторг.<ref>Марков, Георги. Голямата война и българският ключ към европейския погреб 1914-1916, София 1995, с. 200</ref>|}}
 
Скопие, който е присъединен към [[Царство България]], става център на [[Македонска военноинспекционна област|Македонската военноинспекционна област]], начело с ген. [[Рачо Петров]]. През [[1918]] г. градът отново е върнат на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], от [[1929]] г. [[Югославия]].
 
През [[1918]] г. градът отново е върнат на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], от [[1929]] г. [[Югославия]].
 
За периода между двете световни войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава [[французи|френския]] [[шпионин]] [[Анри Пози]] в книгата си „Войната се завръща“ излязла от печат за пръв път през [[1934]] г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония — мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци. Абсурдното си отношение кралските власти в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език включително и по иконите в църквите и надгробните паметници.<ref>[http://emitvaepolojenieto.hit.bg/The_true.pdf Пози, Анри, „Войната се завръща“, Планета-7, София, 1992]</ref>