Метох (дем Сяр): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 35:
 
==История==
===В Османската империя===
В 19 век Метох е чисто българско село в Серската [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ в [[1873]] година в селото (''Métoh'') има 42 домакинства и 130 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.116-117.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Метохъ'' има 192 жители българи християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.]</ref>
 
В първото десетилетие на 20 век българското население на селото е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Метох (''Metoh'') има 236 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Метох е описан като развалина от съборени и опустошени къщи с общо 192 жители българи, а учител в училището е П. Атанасов.<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.</ref>
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Метох е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60 и 863.</ref>
След [[Междусъюзническа война|Междусъюническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 26 семейства и 90 души бежанци.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
 
===В Гърция===
==Бележки==
СледПрез войната селото е освободено от български части, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 26 семейства и 90 души бежанци.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
<div class="references-small"><references /></div>
 
==Личности==
;Родени в Метох
* {{BGR-флаг}} Васил Атанасов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Таско Спасов]], 15 щипска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.</ref>
 
== Бележки ==
<references />
 
{{Дем Сяр}}