Дачо Йотов е роден в [[Тетевен]]ското село [[Тръстеник]]. Присъединява се към [[ВМОРО]] и участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. През 1904 година Дачо Йотов е четник във велешкоВелешко в четата на [[Стефан Димитров]]. [[Секула Ораовдолски]], заедно с [[Велко Попадийски]] и Дачо Йотов убива вуйчо си поп Чуря, поставил се в услуга на [[сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. След смъртта на Стефан Димитров, Дачо Йотов е четник при поручик [[Панчо Константинов]], след чиято смърт през юни 1906 година е определен за велешки околийски войвода. Четата на Дачо Йотов действа срещу сръбските чети в Бистришкия балкан. През април 1907 година в местността „Яворът“ при село [[Црешнево (Община Чашка)|Црешнево]] четата попада в засада на сръбския войвода [[Тренко Кралянин]], който е убит в сражението.
Четата на Дачо Йотов действа срещу сръбските чети в Бистришкия балкан. През април 1907 година в местността „Яворът“ при село Црешново? четата попада в засада на сръбския войвода [[Тренко Кралянин]], който е убит в сражението. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] Дачо Йотов се легализира и през април 1909 година участва в похода към [[Цариград]], заедно с [[Яне Сандански]] и [[Христо Чернопеев]]. През 1910 година Дачо Йотов повторно минава в нелегалност и участва във въстановяването на ВМОРО от [[Тодор Александров]]. Като войвода във Велешко е убит в сражение с турците на 25 ноември 1911 година във [[Войница (Община Чашка)|Войница]].
