Виолета Шаханова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
изтриване на неенциклопедичен текст
Редакция без резюме
Ред 21:
 
Правила е записи за: [[БНТ]], [[БНР]], Радио Букурещ, Радио Прага и Радио Братислава, [[Балкантон]] и Виена Модърн Мастърс.
ВИОЛЕТА ШАХАНОВА : “ЖИВЕЯ ИСТИНСКИ САМО НА СЦЕНАТА...”
Повече от три десетилетия основният лиричен репертоар в Русенската опера, една от водещите музикални сцени у нас, носи солистката Виолета Шаханова- Стамболиева. Над 60 различни по стил и характер роли от Перголези и Чимароза до съвременността – винаги високо оценявани от критиката и публиката, внушителен брой камерни рецитали и участия в в големи кантатно- ораториални концерти с музика от Бах, Хендел и Вивалди, през класиката, романтиката, импресионизма до модерните и трудни днешни автори, гостувания в страната и чужбина, записи в радиото и телевизията – това накратко са координатите на успешната й творческа кариера досега. Само през последните няколко сезона Виолета Шаханова направи няколко големи роли /Донна Елвира в “Дон Жуан”, Серпина в “Слугинята- господарка”, Силва от “Царицата на чардаша”, Норина от “Дон Паскуале”/, както и поредица стилни и изискани концерти с музика на Бах, Шуберт,Росини, Белини, Доницети, Бетовен, Мусоргски, Чайковски, Дебюси, Енеску, Сагаев, участва във фестивалите на Варна, Пловдив, Русе, записа няколко от най- трудните песенни цикли на Владигеров, Мусоргски и Шостакович за БНР, компактдиск за “Виена Модърн Мастърс”...
- След три успешни десетилетия на оперната сцена и концертния подиум, сега в апогея си, какво бихте казали за вашата професия?-
- Свръхтрудна професия! Носи повече мъки, отколкото радости. Лично аз съм вечно неудовлетворена от себе си, независимо от оценките на критиката и публиката, от които не мога да се оплача. Всъщност аз живея истински само на сцената и на концертния подиум.
- Следвате ли някакви образци в работата си?
- Не би трябвало, макар че се уча от големите майстори. За лиричния сопран, какъвто е моят глас, са нужни не виртуозността /понякога излишна и куха/ на колоратурките, нито “тежината” /понякога доста груба/ на драматичките, а изразителността. Преди всичко изразителността, която е елемент от красотата и може би най- важното нещо в музиката.
- А какво мислите за съвременния музикален театър? Според вас нашият театър съвременен ли е?
- Определено не е. Ние доста поизостанахме. Преди петнайсетина години бяхме по- добри и у нас имаше истински ансамблов театър, макар и по- различен от западноевропейския, но добър музикален театър. Сега изостанахме особено в областта на сценографията, на т. нар.”художествено осветление”, на скценичната техника, на режисурата /която е основополагаща в ансамбловия театър!/, на репертоара – сега доста беден и еднообразен у нас...
- Направихте много роли, при това някои от тях далече от репертоара на типичния лиричен сопран. Кои от тях цените повече?
- Когато си артист в репертоарен театър, който представя всичко, трябва да можеш да правиш всичко. Сега певците, младите, правят по няколко роли и с тях се изчерпва цялата им кариера по- нататък. И на Запад има певци, които станаха звезди само с по пет- шест роли, но има и истински универсални артисти, например Черил Стюдър от Щатите, която пее всичко – от Росини до Вагнер, такъв е и великият Доминго, докато един Луиджи Алва пя почти само Росини и малко Моцарт... Като солистка на Русенската опера трябваше да изпълня не само типично лирични партии, които предпочитам , но и някои колоратурни/ Джилда, Оскар, Адела/ или по- драматични/ Донна Елвира, Лина от “Стифелио”на Верди- за първи път у нас/. Също роли на героини и субретки в класически оперети/ Силва и Щаси, Мадлен от “Бал в Савоя” /, роли в нови български опери, в опери за деца като “Хензел и Гретел”, “Котаракът в чизми” и т.н....Просто не съм отказвала роля. Не съм проваляла спектакъл поради болест или нещо друго...Кои от ролите си ценя най- много? Те не са много: Марженка от “Продадена невеста”, Зорница от “Луд Гидия”, Фрау Флут от “Веселите уиндзорки”, Маргарита от “Фауст”, Адина от “Любовен еликсир”, Донна Елвира от „Дон Жуан” и Сузана от „Сватбата на Фигаро”...
- А мечтаете ли за някои още неизиграни на сцената роли?
- Да. Има ли артист който да не мечтае за това! И който да не се е разминал с мечтана роля. Изпях концертно Татяна, Манон и Бътерфлай, но още не съм ги изиграла. Харесвам ролите на Таис от операта на Масне, на Луиза от “Луиза” на Шарпантие, на Вали от “Ла Вали”. Но кой ще ги постави у нас? Сега се правят все един и същи опери: “Аида”, “Тоска”, “Набуко”, “Трубадур” – за “тежки гласове”, каквито общо- взето нямаме и постановките са компромисни, в много случаи това изобщо не е театър!
- Вие сте сред най- активните и ценени камерни певци у нас. Всеки сезон правите премиерни концерти в Русе и София, постоянно откривате нови автори и творби...
- Защото операта, особено напоследък, не ми достига. Обожавам сцената, тя ми даде много, но сега, след като няма средства за нови спектакли и се повтарят все едни и същи заглавия за евтините задгранични турнета, предпочитам да хвърля силите си в камерния жанр. Работя с увлечение в областта на художествената песен и непрекъснато откривам по нещо ново за мен, надявам се и за публиката. Така открих песенното творчество на тримата майстори на Белкантото – Росини, Белини и Доницети и за първи път у нас изпълних някои техни вокални опуси. Озаглавих програмата “Венецианска гондола” и поради интересът на публиката я изпълних досега девет пъти в Русе, София, Варна и Пловдив – на фестивали и отделни концерти. Открих и цикъла “Песни на европейските народи” от Бетовен, вокални цикли от изключително интересните румънски композитори Паскал Бентою, Тибериу Бредичану, Джордже Енеску /изпълних ги с успех и в родината им, на фестивал в Букурещ/,нови песни от Димитър Сагаев, рядко изпълнявани от Владигеров, също непознати у нас опуси на Шуберт, Брамс, Вебер. Голямо изпитание за мен беше и невероятният цикъл на Мусоргски “Детската стая”- една изумителна музика. Също и романтичните и драматични “Песни на странстващия калфа” от Густав Малер, италианските романси на Глинка, Библейските песни на Дворжак, Европейските на Бетовен...
- Трудно ли е да се пее на концерт?
- И трудно, и лесно. Лесно е, защото си свободен и зависиш само от себе си. Нямаш пред себе си диригент, не зависиш от оркестър, партньори, сценична техника... Но и трудно – не можеш да се скриеш зад никого и да се скриеш дори за секунда зад никого и зад нищо. Няма грим, перука, костюм, художествено осветление, декори, няма паузи, почивки, сцени без твоето участие. На концертния подиум си направо “гол”, пред очите на публиката. Сам – пред “стоглавата хидра” на тази публика и трябва да си перфектен, изряден, при това доста близо, което плаши доста мои добри на сцената колеги, и да прехвърлиш “рампата”, да стигнеш до всеки. От всяка песен – голяма или малка, от всеки песенен цикъл, да направиш “театър”, “сцена”, да грабнеш, да задържиш вниманието, да развълнуваш, често пъти пеейки на чужд, не особено разбираем за публиката език. Като камерна певица ми се е случвало да изпълнявам най- трудни неща /например Владигеров, Бентою, Хелмшрот, Мусоргски, много труден е и Шуберт/. Но радостта от този тип музициране е несравнима! Освен това на концертния подиум съм сама, само с един пианист, и се чувствам, както казах вече, напълно независима и истински творец. Не завися от волята на диригента, от неговите виждания и темпа / понякога далечни от моите/ или от хрумванията на режисьора...
- Споменахте “режисьора”. Вашият син, младият Теодор Стамболиев, се изявява напоследък много успешно като режисьор и вие участвахте в неговите постановки. Беше ли интересно за вас?
- Беше вълнуващо. Той се оказа твърде независим в работата си и доста упорит. Не приема нито един моя съвет, а мисля, че имам голям опит и все мога нещо да му дам. Досега направих под неговото ръководство пет роли: Норина /”Дон Паскуале”/, която преди това бях пяла на премиери във Варна и Плевен, Серпина /”Слугинята- господарка”/,преди това я правих в три постановки, Валансиен /”Веселата вдовица”/, това беше една от дебютните ми роли, и Каролина /”Тайният брак”/,първата ми премиера! Направих ги по- нов начин, защото той искаше така. С него реализирахме и „Човешкият глас” на Пуленк. Пожелавам му да има много работа. Това е най- важното за един артист и режисьор.
- Вие сте първата българска оперна артистка, която се осмели в стогодишната история на нашия музикален театър да направи монооперно представление. С „Човешкият глас” на Франсис Пуленк по текста на Жан Кокто се предсатвихте с голям успех на три фестивала и получихте високата оценка на критиката и публиката. Беше ли трудно да изградите този спектакъл?
- Да, много. За тази партитура се изискват много неща: певческа и актьорска зрелост, голяма музикалност и преди всичко смелост – да излезеш съвсем сам на сцената и да задържиш вниманието на зрителя и слушателя за един дълъг час без секунда пауза и почивка. Да играеш като в киното или в театъра, в близък план, да живееш с този сложен и богат образ на Жената на Кокто и Пуленк. За мен това бе изключително преживяване!
-
- Какво е според вас положението на певците в днешната българска опера?
- Нерадостно. Реформата “ ОФД” и конкретното и приложение в Русе от диригента- директор Георги Димитров, направо я уби! Няма пари, няма координация, няма добро ръководство, няма интересен репертоар, няма я и предишната запалена и възторжена публика. А ние, певците, сме зависими от много неща. От диригентите, от режисьорите, от общото ниво на ансамбъла, доколкото го има. Дано да излезем някой ден от тази криза. Реформата “ОФД” се оказа не само безполезна, но и твърде вредна за българските музикални театри... Сега те са просто спънати в своята работа. Не само заради ограничените финанси, но и заради това механично сливане на опери и филхармонии. Ето, когато се прави опера, не може да се направи нормално един симфоничен концерт и обратното. Когато оркестърът излезе на турне за пари навън, няма кой да акомпанира на певците и спектаклите на операта и балета просто падат. Нередовната и оскъдна продукция, бедният репертоар, често пъти един и същи, просто парализират работата ни. Публиката губи интерес, всъщност не й предлагаме почти нищо ново и оригинално. Това е един омагьосан кръг! Дали ще излезем от него?
- Но вие все пак не можете да се оплачете. Направихте доста роли...
- Да, така е. Зле е за младите, затова мнозина от тях бягат навън. Много чудесни млади певци емигрираха на Запад, заради по- добрите възможности за работа, заради по- доброто заплащане. Мнозина станаха хористи, за да се захванат за някое щатно място, защото и на Запад се преситиха от музиканти- емигранти от Източна Европа и особено от Русия. Последните се продават по- евтино от нас и подбиват цената ни!.. Аз имах шанса да сваря и добрите години на българската опера, когато имаше истински ансамблови театри с много богат репертоар и голям брой представления годишно – 140- 180!. В Русе играехме всичко – от Моцарт до Прокофиев и Хаджиев, имахте и редица репертоарни открития. Публиката обичаше операта и ходеше дори на съвременните български и руски /съветски/ автори: Ал.Райчев, Сагаев, Пиронков, Молчанов, Прокофиев, Хренников, Пипков... А сега? Сега дори Моцарт и Пучини не събират тази публика. Значи сме дръпнали назад, много назад! Мъчно ми е за този регрес! Не мога да го понеса.
- Тогава не съжалявате ли, че останахте в Русе и в България? Наистина, вие получихте признание и награди: Златната антена/ 1983/, Златната лира/ 2001/, номинация за “Музикант на годината” /1996/, името ви влезе в български и чужди енциклопедии, записите ви във фонда на БНР. А и музикалната публика ви познава и цени, но може би това не е достатъчно...
- Винаги може да се съжалява за пропуснатите възможности. Съжалявам и аз. Сигурно, ако не бях останала в Русе и в България, кариерата ми щеше да се развие по- друг начин. Имах възможности за работа в София и чужбина /Германия, ЮАР/, но останах в България и в Русе за добро или за лошо. И то в моя роден град, където учих в Музикалната гимназия,после учих в столичната консерватория, върнах се в Русе, назначиха ме веднага за редовна, а не за стажант- артистка, дебютирах на сцената и тук направих най- добрите си роли. Гостувах и на сцените в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Но когато започнах кариерата си, а и след това, почти до 1989 година – статут на българските оперни артисти беше висок. Сега е нисък. За съжаление, промените не донесоха нищо добро за българския оперен театър, както и за цялото ни изкуство. Българските политици, министри, депутати са толкова далече от културата, че тя не се споменава дори и мимиходом в техните речи, интервюта, изказвания. Тя просто не съществува! Освен ако не стане дума за министъра. Реформата, както казах, се оказа пагубна. Пораженията са огромни и твърде трудно ще бъдат преодолени, ако не се премахне това ненормално , невероятно, без аналог в света, „образувание”, наречено толкова неподходящо “ОФД”! ... Лично аз мисля да съсредоточа усилията си в камерния жанр. Той е невероятно богат и ме привлича неудържимо. Концертният подиум, както казах, също може да се превърне в сцена. Няма да ми стигнат още няколко живота, за да изпълня нотите, които съм събрала в личната си нототека. Има толкова прекрасна, невероятна музика, която бих искала да изпълня, но времето няма да ми стигне...
Разговора води:
Костадинка РАЙКОВА
-
 
 
Отзиви от критиката за Виолета Шаханова:
 
“Великолепна е Виолета Шаханова – Сузана /”Сватбата на Фигаро”/. С какво наслаждение и артистично увлечение се отдава певицата и актрисата на тази роля, за която, бих казал, е родена! Нейният професионализъм и майсторство й отреждат място сред първите сили на днешната българска опера...”
Димитър Коев ,“Светлоструй”
+
“В ролята на Зорница /”Луд Гидия”/ Виолета Шаханова продължава традициите на най- добрите лирични сопрани в съвременния български оперен театър.”
Доц. Боянка Арнаудова ,“Българска музика”
+
“Марженка на Виолета Шаханова /”Продедане невеста”, Мартенски дни 1989/ със смисленото си, действено и детайлно изработено поведение, с културата и одухотвореността си недвусмислено носи днешен полъх от голямата традиция на миналото, от Марженки като: Райна Михайлова, Катя Попова, Валентина Александрова, самата тя е вече традиция, следа в оперния ни театър...”
Проф. Розалия Бикс,“Утро”
 
+
“Удиви ме лекотата на певческата емисия, красотата на тембъра, изразителният маниер на пеене, както и отличната дикция на тази певица – на немски, френски и италиански, без никакъв акцент на песенния й концерт на фестивала “Вива ла музика” в НДК.”
Георги Кузманов, “Бряг”
 
+
“Малцина са певците у нас, които поддържат равнище и препертоар в една толкова специфична сфера като камерното изпълнителство. Пиететът на Виолета Шаханова към вокалната лирика действително личи и в рафинираната линия на фразата, и в детайла, в деликатните модификации и превъплъщения, както и в усета й към характерния вокален щрих.”
Ива Чавдарова, “Култура”
 
+
“Виолета Шаханова представи изключително проблемния цикъл “Детската стая” на Мусоргски по текст на композитора. Нейното изпълнение бе образец на високо и зряло вокално майсторство, хармонично съчетано с истински завладяващ артистизъм при една пределна експресивност на изразните средства.”
Проф. Никола Дюлгеров, “Дума”