Сливени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: mk:Сливени |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
==История==
===В Османската империя===
В 15 век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на 19 век Сливени е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село, изолирано сред околните български села. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., ''Славени'' (Slaveni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.265.]</ref>
Line 40 ⟶ 41:
Сливенският манастир е база на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]] и затова в 1905 година е опожарен от четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.]</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 1 човек от Сливени се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 374 и 878.</ref>
В 1912 година Сливени попада в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, сред които 15 семейства от село Имера, [[Понт]].<ref>[http://www.akrites.de/sites/gr/staedte_pontos.htm Ίμερα]</ref> В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 304 жители бежанци от 315<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.]</ref> или според други данни изцяло бежанско с 80 семейства и 337 души.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> ▼
===В Гърция===
▲
През 1928 година селото е прекръстено на Коромилия.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В 1932 година в селото има 90 българофонски семейства.
Line 58 ⟶ 62:
* [[1981]] - 330 души
* [[1991]] - 341 души
==Личности==
;Родени в Сливени
* {{BGR-флаг}} Наум Костов (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на 7 кумановска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 374.</ref>
==Литература==
| |||