Седмочисленици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|светците|църквата в София|Свети Седмочисленици (София)}}
'''Свети Седмочисленици''' е събирателно название за [[светец|светци]]те, почитани в [[Българска православна църква|Българската православна църква]] като създатели и разпространители на българската азбука ([[глаголица]] и [[кирилица]]). Те са [[Константин-Кирил Философ|Кирил]], [[Методий]] и техните ученици [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]], [[Горазд]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]] и [[Ангеларий]]. Църквата традиционно не включва към тях [[Константин Преславски]], защото не е канонизиран,
В Руската православна църква братята Кирил и Методий се честват отделно, а учениците им се признават за [[равноапостол]]и.
Ред 10:
През [[885]] година отново под натиск на немците папа [[Стефан V (VI)|Стефан V]] издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Узурпатора княз Светополк се е превърнал германски слуга и гонител на славянската книжовност.
На Горазд не е призната архиепископската титла като приемник на Методий и всички ученици са подложени на жестоки преследвания – някои от тях
В крайна сметка с бруталност и насилия книжовното дело е унищощено и във Великоморавия звучи чуждата латинска проповед. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
Ред 18:
Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягнали към [[България]] и Белград, където разчитали на спасение и подкрепа. Има мнение, че в [[881]] г. преминавайки през България на път за Константинопол св. Методий договорил с [[Борис I]] тяхното приемане и закрила.
Също се изказва тезата, че те не са успели да избягат, били са заловени и са щели да имат същата съдба като моравските си събратя, но Борис винаги е държал под око събитията около новата книжнина и след едно недвусмислено искане от [[България]] учениците бързо са били изведени и предадени от конвоиращите ги немци в първата по-голяма българска крепост близко до границата каквото се е оказала настоящата столица на [[Сърбия]] - [[Белград]]. Към изтерзаните книжовници доста по-късно се присъединяват и други още по тежко пострадали техни събратя, продадени в робство от немците, откупени главно по робските пазари на [[Венеция]] и идващи през [[Цариград]], където се счита че са срещнали бъдещия цар [[Симеон Велики]], учещ тогава в известната [[Магнаурска школа]].
През [[886]] г. княз Борис I посрещнал с удовлетворение книжовниците и им дал цялата държавна подкрепа, на която е била способна могъщата българска държава. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на книжнина. Наум оглавил това в [[Плиска]], а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център [[Охрид]], като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия и в кратко време [[гръцки език|гръцкият език]] в богослужението и администрацията бил заменен с народностния [[български език]], разбираем за практически всички славяни в онези времена.
Осъществил се
== Вижте също ==
| |||