Консул (Древен Рим): Разлика между версии

'''Консул''' ([[руски]] консул{{lang-fr|consul}}, [[френски]] consulот [[латински език{{lang-la|лат.]] ''consules''}}) — е най-висшата избираема длъжност по време на [[Римска република|Римската република]] в [[Древен Рим]].

Длъжността на консула била колегиална, т.е. консулите били винаги двама, като се избирали всяка година. Колегията на двама консули била учредена съгласно античната традиция след изгнанието на последния от [[Седемте царе на Рим]], [[Тарквиний Горди]].

В началото, консули се избирали само от средите на патрициите, но в резултат на борбата на плебеите с патрициите през [[367 пр.н.е.]], един от консулите започнал да се избира от плебеите. Според законите на Републиката, минималната възраст, за да бъде избран един патриций за консул, била 40 години, а за плебей - 42. Двамата консули служели заедно и всеки имал право на вето върху решенията на другия, което била обичаен принцип сред магистратите. На латински, consules означава "тези„тези, които вървят заедно"заедно“. Ако единият консул умре по време на мандата си (нерядко консули са били в предните редици на битките), друг ще бъде избран на негово място.

В съвременността консул се нарича длъжностното лице от дипломатическо тяло на една страна, но с по-нисък ранг от посланика, назначено за постоянен представител в някой град на друга държава, което защитава юридическите и икономически интереси на своята (упълномощилата го) държава и нейните поданици (граждани).