Гай Касий Лонгин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: cy:Gaius Cassius Longinus
м препратки и букви
Ред 13:
 
== Биография ==
Малко е известно за ранните години на Гай Касий. ТойЖенен се жение за [[Юния Терция]], дъщеря на [[Сервилия Цепиона]] и сестра по майчина линия на [[Марк Юний Брут]], от която има син. Учи философия в [[Родос]] при [[Архелай]] и научава добре [[Гръцки език|гръцки]]. Първата му служба е на [[квестор]] при [[Марк Лициний Крас]] през [[53 пр.н.е.]] и той доказва себе си като способен военен. Пътува с [[Крас]] до провинция [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и се опитва да го разубеди от нападение нанад [[Парти|партите]], предполагайки, че те са се сдобили с укрепление на [[Ефрат]]. Крас нане послушва Касий и така се стига до [[битката при Кара]], по време на която той отново игнорира плановете на Касий за укрепване на римските редици. Резултатът е най-голямото поражение на Рим от [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] дотогава. Касий успява да запази остатъците от армията с помощта на легата на Крас [[Октавиан Август|Гай Октавиан]]. Армията от своя страна се опитва да направи Касий своя нов командир, но той отказва от лоялност към Крас. Крас е убит от предателските предводители по време на отстъплението от Кара, но Касий успява да избяга с 500 кавалерийциконници и да се събере още веднъж с легионите. За две години напред Касий управлява провинция Сирия като [[проквестор]], защитавайки границата от партските нахлувания до пристигането на нов проконсул. При последното нахлуване загинвазагива партският военачалник, а войската на партите се разбягва. [[Марк Тулий Цицерон]], по това време управител на [[Киликия]], изпраща на Касий своите поздравления за победата.
 
Със завръщането му в Рим две години по-късно, избухването на гражданската война между Цезар и [[Гней Помпей]] спасява Касий от изготвен от враговете му процес срещу него за изнудване в Сирия. Касий е избран за [[плебейски трибун]] през [[49 пр.н.е.]] и се отказва от бъдещето си с ''[[Оптимати|оптиматите]]'', бягайки от Италия, когато Цезар минава [[Рубикон]]. Касий се среща с [[Помпей]] в Гърция и е направен командир на неговия флот. През [[48 пр.н.е.]] Касий доплува с корабите си до [[Сицилия]], където напада и изгаря голяма част от флота на Цезар. След това той продължава да напада кораби в близост до италийския бряг. Новината за разгрома на Помпей в [[битката при ФарсалФарсала]] принуждава Касий да се отправи към [[Хелеспонт|Хелеспонта]] с надеждата да се съюзи с неговия владетел [[Фарнак II]]. По пътя Касий е застигнат от Цезар и принуден да се предаде безусловно.
 
Цезар прави Касий [[легат]], изпозвайки го във войната срещу същия този Фарнак, към когото Касий се е стремял да се присъедини. Касий обаче отказва да се включи във войната срещу Катон и Сципион Африкански, избирайки вместо това да се оттегли в Рим. Той прекарва следващите две години без служба и несъмнено задълбочава приятелството си с Цицерон. През [[44 пр.н.е.]] той става ''[[praetor peregrinus]]'' с надеждата за провинция Сирия през следващата година. Назначаването на по-младия от него [[Марк Юний Брут]] за ''praetor urbanus'' дълбоко го засегва и задълбочава омразата на Касий към диктатора. Въпреки че официално Касий му е простил, Цезар изглежда го е подозирал. Касий е един от най-дейните заговорници срещу Цезар, спечелвайки главните убийци за своята кауза. На [[Мартенски иди|мартенските иди]] през 44 пр.н.е. Касий подтиква своите съучастници и Цезар бива убит. Касий и заговорниците наричат себе си „освободители“ ''([[Liberatores]])''. Тържествуването им обаче не продължава дълго, тъй като [[Марк Антоний]] се добира до властта и настройва обществото срещу тях.
 
През април Касий бяга от Рим към околностите, надявайки се, че Антоний ще бъде свален. През юни сенатът дава на Касий провинция [[Кирена]], за да му разчисти пътя за напускане на Италия, запазвайки неговата длъжност на претор. Касий отказва, тъй като му е дадена толкова малка провинция и напуска длъжността си, заявявайки, че по-скоро би живял в изгнание, отколкото при Антоний. Той се оттегля към старата си провинция [[Сирия]], която е дадена по заповед на Антоний на [[Публий Корнелий Долабела]], надявайки се да поеме властта над нея преди Долабела. Репутацията му на изток го улеснява в събирането на армия от други управници в областта и до [[43 пр.н.е.]] той е готов да посрещне Долабела с 12 легиона. На този етап сенатът е изоставил Антоний и вижда своето бъдеще с Касий, утвърждавайки го като управник на провинцията. Долабела напада, но е предаден от своите съюзници, което го довежда до самоубийство. Касий не е достатъчно подсигурен, за да тръгне на поход срещу Египет, но с формирането на [[Втори триумвират|триумвирата]] Брут поисква неговото съдействие. Касий бързо се присъединява към Брут в [[Смирна]] с по-голямата част от армията си, оставяйки управлението на Сирия на своя племенник. Заговорниците решават да нападнат съюзниците на триумвирата в Азия. Касий напада и плячкосва [[Родос]], докато Брут прави същото с [[Ликия]]. Същата година те се прегрупират в [[Сарди]], където армиите им ги провъзгласяват за [[Император|императори]]. Те минават [[Хелеспонт|Хелеспонта]], прекосяват [[Тракия]]] и се разполагат на лагер близо до [[Филипи]] в [[Македония]]. [[Октавиан Август|Гай Юлий Цезар Октавиан]] (станал известен като Август) и [[Марк Антоний]] скоро пристигат и Касий планира да ги умори от глад чрез използването на своята по-добра позиция в околността. Въпреки това обаче те са принудени от Антоний да влязат в две битки, станали известни общо като ''[[Битка при Филипи|битката при Филипи]]''. Брут сполучва срещу [[Октавиан]] и превзема лагера му. Касий обаче е разбит от [[Марк Антоний]]. Касий, без да знае за победата на Брут, приема всичко за загубено и заповядва на освободения роб Пиндар да го убие. Той е оплакан от Брут като „последния римлянин“ и е погребан на [[Тасос]].
 
{{Родословно дърво на Брут}}