Разлика между версии на „Херники“

м
редакция без резюме
(нова)
 
м
Херниките дълго време успяват да запазят независимостта си, и през [[486 пр.н.е.]] все още са достатъчно силни да сключат мирен договор при равни условия с [[латини]]те.<ref>[[Дионисий Халикарски]]. viii. 64 and 68</ref> През [[362 пр.н.е.]] се откъсват от съюза си с [[Рим]] <ref>[[Ливий]]. vii. 6 if.</ref> — до [[306 пр.н.е.]],<ref>>Ливий. ix. 42</ref> когато техният главен град [[Анания]] е превзет и превърнат в ''praefectura'', докато [[Ферентинум]], [[Алетриум]] и [[Верулий]] са възнаградени за предаността си, като им е разрешено да останат градове със собствено управление (''municipia'').
 
Херниките, също както и волските, липсват от списъка на италийските народи, които [[Полибий]]<ref>ii. 24</ref> през [[225 пр.н.е.]] описва като способни да въоръжат войници. Следователно по това време, техните земи не са се разграничавали от тези на латините, и вероятно херниките са получили пълни граждански права от Рим. Най-старите латински надписи в областта (от Ферентинум)<ref>C.I.L. x. 5837-5840</ref> са датирани предиотпреди [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническата война]] ([[91 пр.н.е.|91]]-[[88 пр.н.е.]]), и не предоставят информация за местните обичаи.
 
Няма доказателства, които да посочват, че херниките са говорили различен диалект от латините, но един или два превода показват, че езикът им има характерни лексикални особености. Името им, с характерното '''''-co''''' окончание на [[латински език]], по-скоро ги поставя наред с други племена с подобни имена, като волските, вместо да ги причислява към племената, чието име е формирано със суфикса '''''-no'''''.