Жан-Франсоа Шамполион: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xhienne (беседа | приноси)
replaced picture with a better one
без повтарящ се текст от Розетски камък
Ред 1:
{{Биография инфо
| име=Жан Франсоа Шамполион
| портрет=Leon Cogniet - — Jean-Francois Champollion.jpg
| описание=френски египтолог
| роден-дата=[[23 декември]] [[1790]]
Ред 9:
}}
 
'''Жан Франсоа Шамполион''' ({{lang-fr|Jean-François Champollion}}) ([[1790]] – [[1832]]) е велик френски историк - — ориенталист и лингвист, професор по [[египтология]] от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Той първи успява да разшифрова системата на [[йероглиф|египетските йероглиф]]и, използвайки открития в [[Египет]] [[Розетски камък]] с надписи на три езика.
 
Жан Франсоа Шамполион е роден в южното френско градче [[Фижак]] в провинцията [[Дофине]]. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика. На единадесет чете от [[Библия]]та в староеврейския ѝ оригинал, на тринадесет започва да се занимава с [[арабски език]]. Петнадесетгодишен той изучава [[гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]], [[арабски език|арабски]], [[сирийски език|сирийски]], [[арамейски език|арамейски]] и [[Коптски език|коптски]] език. Интересът му към древната история се развива под влияние на неговия брат - — археолога Жак-Жозеф Шамполион Фижак, който от своя страна е повлиян от египетската кампания на [[Наполеон Бонапарт]] през [[1798]] - [[1801]] г. Седемнадесетгодишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните“. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс.
 
През [[1809]] г. се завръща в [[Гренобъл]] като професор по история. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Наполеон се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. След падането на Наполеон той загубва професорското си място и се преселва в Париж. През [[1822]] г. след петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък” Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - — йероглифна, йератична, демотична.
 
През [[1826]] г. му е поръчано да организира първия музей, специализиран по Древния Египет.
През [[1829]] - [[1830]] г. заедно с италианския лингвист Иполита Роселини води археологическа експедиция в [[Египет]] и Нубия. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия”. От [[1831]] г. ръководи катедра по египтология в [[Колеж дьо Франс]]. Шамполион съставя първата граматика и речник на [[египетски език|египетския език]]. Той е член на Френската академия от [[1830]] г., почетен член на Петербургската академия на науките от [[1827]] г. и член на Академията на надписите от [[1830]] г.
 
[[Картинка:Jean-Francois Champollion 1828 29.jpg|thumb|Жан-Фрасоа Шамполион в Египет. Портрет от Г. Анжелели, 1828/29]]
 
През време на експедицията в Египет крехкото здраве на Шамполион окончателно рухва и той умира на 41 години в Париж. Погребан е в Пер-Лашез. Така и не успява да систематизира резултатите от експедицията, които са издадени след смъртта му в четири тома под заглавието «Monuments de l'Egypte et de la Nubie» (1835-1845) и два тома «Notices descriptives conformes aux manuscrits autographes rédigés sur les lieux par Champollion le jeunes» (1844).
 
 
== Розетският камък ==
[[Картинка:Rosetta Stone BW.jpeg|thumb|Розетският камък]]
'''Розетският камък''' е гранитна плоча, намерена през [[1799]] г. в Египет, близо до малкия град Розета (днес Рашид), недалеч от [[Александрия]]. На нея са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език - с [[древноегипетски йероглифи]] и с [[демотично писмо]], и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От [[1802]] г. Розетският камък се пази и днес може да се види в [[Британски музей|Британския музей]].
 
Размерите му са 118×77×30 см; тежи около 750 кг.
 
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през [[196]] г.пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на [[Птолемеи]]те. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказало твърде полезно за лингвистите.
 
Камъкът e намерен на [[15 юли]] [[1799]] г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. Розета на западния ръкав на делтата на река [[Нил]]. Офицерът разбрал важността на камъка и го изпратил в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон бил открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През [[1801]] г. французите претърпяват в Африка поражение от англичаните и
са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници
 
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. През [[1822]] г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.
 
FAULTSORT:Шамполион, Жан-Франсоа}}
[[Категория:Египтолози]]
[[Категория:Френски историци]]