Август фон Розентал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Nickyy (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Августь фон Розентал
| портрет =Podpis_Rosental.JPG
| портрет-описание =
| описание = Руски дворянин, медик, юрист, енциклопедист и анархо-революционер
| наставка =
| роден-дата = [[1828]]
| роден-място = [[Киевска губерния]], [[Русия]]
| починал-дата = [[1888]]
| починал-място = [[Враня (град)]], днес [[Република Сърбия]] [[Западни покрайнини]]
}}
 
'''Барон Августь фон Розентал''' е руски дворянин от полски произход, Завладян от идеите на "свободната мисъл". През лятото на 1855 година той освобождава своите крепостни селяни, след смъртта на царя Николай I, и в края на Кримската война .
 
==Биография==
Барон Августь фон Розентал е роден около 1828 г. в Русия, Киевска губерния и е починал приблизително 1888г. в град Враня в България при тифусна епидемия на своя лекарски пост.
Ранни сведения за Август Розентал могат да се намерят в стиховете на Добролюбов “К Розенталю”. През 1855 года, след като завършва [[Киевски университет|Киевския университет]], където е и член на “Кирело-Методиево дружество”, той дава свобода на своите крепостни селяни. Той прави прокламация в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и на централната власт, а може да се даде и индивидуално от полската шляхта. За тази си дейност той е бил наказан с изпращане в Сибир. Какво се случва двайсет години след изпращането му в Сибир и неговото освобождение, информация за това може да се намери в съвременния печат на Сърбия, където той се появява като лекар кинези-терапевт, учил в Пекин, но без лекарски диплом. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело в Кралство Сърбия, на 23 августа 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение и с последвало наказание от 100 гулдена и изск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава,че правата за практиката са му отнети още в Киев и преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник. "- Мене клеветају да сам швиндлер и чивутин, али то није истина, јер ја сам по народности Пољак, по вери католик, а руски сам дворјанин – племић." След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шесте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното Княжество България. Розентал е поклонник на “свободната мисъл” и там той се явява като един от основателите на Анархистичното движение в страната, заедно със Спиро Константинов Гулабчев, последовател и на сиромахомилството. Покрай приятелството му с д-р Николай Русел-Судзиловски, който е руски анархист и е близък приятел на Ботев, още от Одеската гимназия, той прави опит да се свърже в България и с останалите живи Ботеви приятели. Те след Освобождението на България заедно с д-р Август фон Розентал и Спиро Гулабчев поставят началото на организираното анархистическо движение. След кратко спречкване с тогавашния министър председател Стамболов (поет и юношески другар на Ботев), Август Розентал е изселен от София в град Враня където намира и смъртта си при борба с разразилата се там тифусна епидемия.