Репликация на ДНК: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: fa:همتاسازی |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Репликация на [[ДНК]]''' се нарича удвояване на [[молекули]]те на [[ДНК]] (при някои [[вируси]] на [[РНК]]) при участието на специфични [[ензим]]и и [[белтъци]]. Основен ензим на репликацията е [[ДНК-полимеразата]] (ензимите на репликацията имат приложение в генното инжинерство). Целият комплекс от ензими и белтъци се означава като белтъчен комплекс на репликацията.
Процесът осигурява точно копиране на [[ген]]етичната информация и предаването и от [[поколение]] в поколение. Репликация е и удвояването на [[хромозом]]ите, в основата на което е репликацията на [[ДНК]]. Като се спазва правилото за съответност (допълнителност, комплементарност), срещу азотната база А (Аденин) от едната [[полинуклеотидна верига]] застава Т (Тимин), а срещу Г (Гуанин) застава Ц (Цитозин) или обратното. Ако всеки „новодошъл“ [[нуклеотид]] се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига – допълнително копие на изходната. Този „остроумен“ и същевременно прост механизъм стои в основата на процесите на съхраняване и предаване на генетичната информация във всяка [[клетка]]. Процесът, при който се удвоява ДНК се нарича репликация или биосинтеза на ДНК (синтез на ДНК).
Репликацията на ДНК се извършва през синтетичния период (S-период) от [[интерфаза]]та на митотичното делене ([[митоза]]). Репликацията протича в [[клетъчно ядро|ядро]]то на клетката.
Както всеки [[анаболитен процес]] репликацията на ДНК изисква енергия. Тя се доставя от самите изходни нуклеотиди - градивни [[мономер]]и на ДНК. Тези нуклеотиди съдържат [[дезоксирибоза]], свързана не с един, а с три фосфатни остатъка. Те притежават, подобно на [[АТФ]], богати на енергия химични връзки. При свързването им се отделят два фосфатни остатъка и енергия, която се използва за синтеза на полинуклеотидната верига на ДНК.
Сумарното уравнение за синтезата
[[Категория:Генетика]]
|