Репликация на ДНК: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: fa:همتاسازی
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Репликация на [[ДНК]]''' се нарича удвояване на [[молекули]]те на [[ДНК]] (при някои [[вируси]] на [[РНК]]) при участието на специфични [[ензим]]и и [[белтъци]]. Основен ензим на репликацията е [[ДНК-полимеразата]] (ензимите на репликацията имат приложение в генното инжинерство). Целият комплекс от ензими и белтъци се означава като белтъчен комплекс на репликацията.
 
Процесът осигурява точно копиране на [[ген]]етичната информация и предаването и от [[поколение]] в поколение. Репликация е и удвояването на [[хромозом]]ите, в основата на което е репликацията на [[ДНК]]. Като се спазва правилото за съответност (допълнителност, комплементарност), срещу азотната база А (Аденин) от едната [[полинуклеотидна верига]] застава Т (Тимин), а срещу Г (Гуанин) застава Ц (Цитозин) или обратното. Ако всеки „новодошъл“ [[нуклеотид]] се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига – допълнително копие на изходната. Този „остроумен“ и същевременно прост механизъм стои в основата на процесите на съхраняване и предаване на генетичната информация във всяка [[клетка]]. Процесът, при който се удвоява ДНК се нарича репликация или биосинтеза на ДНК (синтез на ДНК).
 
Репликацията на ДНК се извършва през синтетичния период (S-период) от [[интерфаза]]та на митотичното делене ([[митоза]]). Репликацията протича в [[клетъчно ядро|ядро]]то на клетката.
Както всеки [[анаболитен процес]] репликацията на ДНК изисква енергия. Тя се доставя от самите изходни нуклеотиди - градивни [[мономер]]и на ДНК. Тези нуклеотиди съдържат [[дезоксирибоза]], свързана не с един, а с три фосфатни остатъка. Те притежават, подобно на [[АТФ]], богати на енергия химични връзки. При свързването им се отделят два фосфатни остатъка и енергия, която се използва за синтеза на полинуклеотидната верига на ДНК.
Сумарното уравнение за синтезата на на ДНК не може да създаде представа за сложността на този процес. То обаче ни дава възможност да видим, че наред с общите за всички анаболитни процеси изисквания ( наличие на изходни вещества, ензими и енергия ) за синтезата на ДНК задължително е необходима матрица (участък от ДНК). Биосинтезата на ДНК се отличава и с редица други особености, които трябва да осигурят бързина и точност на процеса. Допуска се грешка на 1 милярд правилно свързани нуклеотиди. По време на синтезирането основният ензим - ДНК-полимеразата следи и отстранява грешките. Посоката на изграждане на новата верига е от фосфатния към хидроксилния край. За разлика от други анаболитни процеси, които имат значение за клетката само докато тя съществува и крайните им продукти не се предават в потомството, ДНК се синтезира само когато на клетката предстои делене, за да може клетъчната програма да се предаде непроменена в дъщерните клетки. Грешките при този синтетичен процес могат да бъдатдоведат фаталнидо засмъртта клетъчнотона поколениеклетката, до нарушение в клетката (организма), в следствие на което се появяват наследствени болести при човека или до еволюция (могат да бъдат полезни).
 
[[Категория:Генетика]]