Седем неприятелски офанзиви: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
В последната седма офанзива участва [[Ото Скорцени]], като поставената му задача е [[плен]]яване на Тито. Бъдещият [[Югославия|югославски]] [[маршал]] се спасява благодарение на многобройните [[понор]]ни и неизвестни на немското командване подземни [[пещера|пещерни]] [[лабиринт]]и в [[Динарски планини|Динари]]те.
== Развой на военните действия в бивша Югославия в хода на Втората световна война ==
След разгрома на [[Кралство Югославия]] в операция [[Ауфмарш 25]] през [[пролет]]та на [[1941]], [[армейски генерал]] [[Милан Недич]] (командващ дотогава ''5-а югославска кралска армия'', дислоцирана във [[Вардарска Македония]] - с [[щаб]] в [[Скопие]]) сформира на [[територия]]та на остатъчна [[Сърбия]] [[правителство на националното спасение на Милан Недич|правителство на националното спасение]]. От новото правителство остават недоволни старите верни на краля сили, както и [[сръбски национализъм|сръбските националисти]]. Постепенно [[страна]]та се стабилизира.
На [[22 юни]] [[1941]] се слага началото на [[операция Барбароса]]. Операцията е пълна изненада за [[комунизъм|комунистическите сили]] на територията на бивша [[Югославия]]. Взема се решение да се премине към въоръжена борба срещу немските [[окупация|окупационни]] сили и правителството на Милан Недич. Сформират се партизански отряди, като партизанското движение първоначално придобива размах в [[Шумадия]], както с оглед на терена, така и предвид силната сръбска националистическа подкрепа срещу немците и правителството на Недич в [[област]]та. В отговор на [[провокация|провокативни]]те събития в областта от [[есен]]та на [[1941]] (виж [[Крагуевски октомври]]), немските части предприемат крути мерки срещу [[население]]то които са контрапродуктивни, а същевременно предвиждани и желани като разултат от инициаторите на събитията. В резултат на октомврийските събития в Шумадия от 1941 се надига обществено недоволство, което прераства в организирано съпротивително сръбско движение срещу немските окупационни сили и правителството на генерал Милан Недич. В [[Западна Сърбия]] се формира свободна партизанска територия под контрола на партизаните, станала известна като [[Ужичка република]]. Тя е оглавена от [[Йосип Броз Тито]]. Бъдещият югославски диктатор влиза в преговори със сръбските четници, но по една или друга причина до споразумение не се стига. В резултат на това, сръбското съпротивително движение е разединено, а немските военни части и правителство на генерал Милан Недич улеснени при предприемане на [[офанзива|офанзивни действия]] срещу партизаните.
Немското командване решава да предприеме [[Първа офанзива срещу Титовите партизани|офанзива]] срещу Титовите партизани през есента на 1941 година. В резултат на нея, партизаните са изстласкани от територията на остатъчна Сърбия, но съпротивата продължава с нестихваща сила на територията на [[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора|Северна Черна гора]] и [[Далмация]] в продължение на три години от [[Втора световна война|Втората световна война]]. В крайна сметка съпротивителното движение срещу [[сили на Оста|силите на Оста]] на територията на бивша Югославия, наричащо се югославско, оцелява. Въпреки окончателния му [[тактика|тактически]] разгром следствие от [[Седма офанзива срещу Титовите партизани|операцията с кодово наименование ''Ход на коня'']], с откриването на [[Западен фронт (Втора световна война)|втори фронт]] срещу [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] в [[Европа]] ([[6 юни]] [[1944]] година), то придобива [[стратегия|стратегическо]] приемущество и успява да оглави реанимираната след Втората световна война [[Югославия]].
Партизанското движение на Тито успява да завоюва позиции единствено в планинските територии от бивша Югославия населени предимно със [[сърби]]. Това е естествено, т.к. сърбите в бившото [[Кралство Югославия]] са привилегирован [[народ]]. В [[Източна Сърбия]], района на [[столица]]та [[Белград]] и т.нар. ''Сръбски [[Банат]]'', партизанското движение на Тито не успява да завоюва сериозни позиции до самия край на [[война]]та.
[[Българска армия|Българската армия]] участва в последните три офанзиви срещу Титовите партизани. В предпоследните две офанзиви, български военни части участват пряко в бойни действия.
== Списък на офанзивните операции срещу Титовите партизани ==
Line 19 ⟶ 28:
== Осмата офанзива ==
Отдавна преди окончателното изчезване на [[Югославия]] от [[политическа география|политическа]]та [[карта]] на света ([[3 юни]] [[2006]] год.), в [[Сараево]] още през [[1964]] година излиза [[роман]]а на [[Бранко Чопич]] ''"Осмата офанзива"'', по който през [[1979]] година е записан телевизионен сериал. Романът третира проблемите пред изграждането на социалистическа Югославия.
== Вижте също ==
* [[Югославия]]
== Външни препратки ==
| |||