Алеко Константинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Истинският източник |
|||
Ред 41:
Повод за написването на пътеписа "До Чикаго и назад" са приятелите на Алеко Константинов, които го подтикват да оформи своите впечатления на "леки", "хвърчащи бележки" т.е. едно увлекателно за онова време четиво,провокиращо към размисли. Пътеписът е създаден през 1893 година след пътуването на Алеко в Новия Свят. Като самостоятелно издание излиза през 1894 година. "До Чикаго и назад" е първият пътепис, който пресъздава пътуване извън границите на България, и в който се заявява отношението на автора към българската и чуждата действителност. Това е произведение, което за първи път донася на автора литературна известност.
=== Други пътеписи ==={{<!-- моля, въведете коментар -->&<ref></r{{писател
| име =
| снимка =
| размер =
| описание =
| псевдоним =
| наставка =
| фон =
| дата на раждане =
| място на раждане =
| дата на смърт =
| място на смърт =
| работил =
| националност =
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
ef>#768;}}
Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите ''„Невероятно наистина, но факт... ''“, ''„Какво? Швейцария ли? ''“, „''В Българска Швейцария“'' и др. Пътеписите му носят белези и на фейлетона, и на репортажа; с остър критицизъм са засегнати битови неуредици, обществени проблеми. Звучат като повик за национално сплотяване и възпитаване на националното достойнство.
| |||